Велинградчани олимпийци: Маратонско бягане из улиците на Мексико сити

Публикувано на 31 Jul 2012 08:48

Вече започнаха XXX Летни олимпийски игри в Лондон. 63-ма български спортисти в 17 вида спорт ще защитават спортната чест на България и ще се борят за медали, добро класиране или достойно представяне. Вестник “Темпо” в няколко поредни броя ще се върне назад във времето и ще покаже кои наши национални състезатели от Велинград са участвали на летни олимпийски игри и как са се представили. Ще се радваме и читателите, които имат информация и знаят за такива спортисти, да споделят и да разкажат с материали и със снимки за тях. По този начин се надяваме да си припомним приноса на велинградските олимпийци и да не забравяме, че те заслужават нашето уважение. Първият наш съгражданин-олимпиец, когото ще представим, е маратонецът Никола Симеонов.

На олимпиадата в Мексико през 1968 г. България изпраща двама бегачи за маратона - най-старата спортна дисциплина. Единият от тях е нашият съгражданин Никола Симеонов, който се съгласи да разкаже свои спомени от времето, когато е бил активен спортист.
- Г-н Симеонов, кога започнахте да се занимавате сериозно със спортна дейност?
- Започнах сравнително късно, едва на 21 г., след казармата, когато отидох в Пловдив. Преди това също спортувах и тичах много с мои приятели, но повече за собствено удоволствие.
- Какво си спомняте от онова време, как преминаваха тренировките, възстановяването?
- Първо искам да кажа, че съм минал през много лишения, много труд, но и с много обич към спорта. Аз бях от тези, които тренираха с голямо желание и удоволствие. Спомням си, че треньорът ме караше да избягам някакво определено разстояние, а аз винаги бягах повече от това. Така бях решил и така го правех, а тренировките бяха тежки. Имало е периоди, когато съм бягал по 30 км. всеки ден, а в сряда и събота - по 50 км. А възстановяването не беше нищо друго, освен след тренировка да се нахраниш и после да се наспиш.
- Как бяхте определен да участвате на олимпиадата?
- Преди олимпиадата имаше едно състезание в Германия (тогава ГФР) край град Дуисбург за покриване на норматив, който да те изпрати на игрите. В него участваха около 200 маратонци. Тогава, заедно с моя сънародник Ивайло Шаранков, успяхме да пробягаме разстоянието от 42 км и 195 м. под 2 часа и 20 минути и заминахме за Мексико. - Какво се случи там по време на маратонското бягане?
- Стартирахме около 80 маратонци и ние се класирахме съответно на 38-мо място Шаранков и аз на 42-ро. Бягахме по улиците на столицата Мексико, а финалът беше на олимпийския стадион. И двамата бяхме подготвени добре, но по различни причини не успяхме да се представим по най-добрия начин. Все пак съм доволен, че в крайното класиране успяхме да изпреварим действащия тогава олимпийски шампион от Токио 1964 г. Адис Абебе от Етиопия. Победителят в Мексико също беше етиопец - Мамо Волде.
Георги Дишлянов

Отказаха вписване: решенията на събранието на читалището в Чепино са незаконосъобразни

01 Apr 2026 07:03

На 31 март Агенцията по вписванията (АВ) към Министерството на правосъдието отказа да впише решенията, гласувани на отчетно-изборното събрание на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“...