Моят съкровен родов свят

Публикувано на 31 Jul 2012 08:56

Историята на моя род! С какво свръзвам тази мисъл? Свързвам я с това, че в празниците и в ежедневието ни има достатъчнво поводи, които показват кои са родовите ни ценности. Роднините и по-точно прадедите ни са един съкровен свят за мен, защото там аз търся опора, от тях вземам пример за живота.
Имахме поставена задача по литература - да направим родословно дърво. Избрах предците на моята майка. Нейният разказ ми подсказа, че силата на родовия свят ще намеря в света на моите предци.
В родословното ни дърво има малко листенце, засега това съм аз. Но моето място не е маловажно, защото аз трябва да укрепя мощта на родовото ни дърво с достойнство, с отговорности пред паметта на моите прадеди. Аз искам да покажа своята признателност към тях, те са пример за мен!
Слушам разказа на мама и си мисля, че живителните сокове на нашето родословно дърво идват от далечния прапрадядо - Лука Попович. Той е прадядо на моята баба по бащина линия. Идва от старата столица на Черна гора - Цетине. Ние знаем за него, че е от “знатен род”, млад офицер, но се налага да напусне родното си място, защото турците посягат на неговото семейство. Пристига в България, заселва се в село с днешното име Ветрен дол.
Лука Попович е бил човек с широта в душата си, изпълнен с патриотични чувства и започва революционна дейност. Участва в подготовката на Априлското въстание в този район. Среща се с Васил Левски в манастира на село Баткун във връзка с подготовката на Априлското въстание. Моят далечен прапрадядо се е познавал с Апостола на сводобата! На важни дати от нашата история си мисля за тези срещи - как ли са протичали разговорите, с какъв патриотичен дух са говорили за важните събития?! Възхищавам се, гордея се, че съм потомка на този родолюбец!
Но всичко това ме задължава да бъда отговорна в живота.
Лука Попович е опълченец, участва в боевете при Шипка като преводач и е защитавал прохода. Има една свята реликва, запазена в нашето семейство - писмо на руски офицер, който издава пропуск за безпрепятствено придвижване на Лука Попович в полка за изпълнение на задачите по време на боевете. Държа в ръцете си писмото на руския офицер! Годините са минали, но тази реликва може да върне всеки човек във времето.
Лука Попович-Черногореца (така го наричат) показва на всички нас, че човек принадлежи не само на своя малък родов свят, но и на човечеството. Той е бил готов да даде всичко за свободата, където и да се намира. Доживява Освобождението! Имал е възможност да получи материални облаги, но се отказва от тях. Получава орден в честа на 25 години от избухването на Априлското въстание като поборник от Н.В. българския княз в знак на признателност. А синът му отива да служи на княз Фердинанд като гвардеец.
Искам да посетя родното място на Лука Попович. Като порасна, ще ида там - вече съм го видяла на картата. Искам да повървя по неговите стъпки - може нещо да ми пошепнат!
Обърнах се назад към своето минало и проследих нишката на своя род и сега знам повече за себе си. Аз нося кръвта на своите предци и сигурно съм наследила някои техни способности и особености.
А Лука Черногореца ще бъде пример за всички нас. Гордеем се с неговия живот, изпълнен с патриотизъм и смелост! Това ни кара да бъде отговорни, защото след нас идват други поколения.
Ренета Ташева, V клас, СОУ “Св. Кл. Охридски” Ракитово

Отказаха вписване: решенията на събранието на читалището в Чепино са незаконосъобразни

01 Apr 2026 07:03

На 31 март Агенцията по вписванията (АВ) към Министерството на правосъдието отказа да впише решенията, гласувани на отчетно-изборното събрание на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“...