В брой 30 от 24 юли 2012 г., на втора страница на вестник “Темпо”, е публикувана статията “50 години дом на здравето във Велинград”, която дълбоко ме огорчи и възмути с крайно неверните данни и факти, казани от д-р Попова. Огорчи, защото не си направи труда да покани на тържеството малкото останали от персонала, работили в началните години на балнеосанаториума, а възмути повече с крайно неточните факти по датата на откриването и лицата, допринесли за това. Не зная от които източници са цитираните данни, но явно има спекулации с цел приписване заслуги на лица, незаслужаващи това.
Казвам се Иван Василев Божков, бях касиер на балнеосанаториума от 1 януари 1960 до 25 май 1967 година и може да се каже, че съм жив пряк свидетел по изграждането и пускането му в експлоатация. Каква е истината?
През 1959 година за управител на Почивен дом на трудещи се селяни бе назначен за административен управител д-р Георги Петров Фурнаджиев (а не главен лекар), който замести дотогавашния управител Йорданка Синапова-Урбалова. Цялото строителство, обзавеждане и пускане в редовна експлоатация бе дело на д-р Фурнаджиев, а не на лицата, посочени в статията. Разширението на балнеосанаториума започна при неговото управление и бе завършено през времето, когато беше управител д-р Иван Ангелов до края на 1965 година. От 1966 година бе назначен за управител д-р Драгун Велчев, но не е бил първият, а едва третият управител.
Балнеосанаториумът беше към Министерството на земеделието, дирекция “Почивни домове и санаториуми” с директор Гроздан Димитров, родом от с. Огняново, Пазарджишко и близък роднина на нашата съгражданка народната учителка Спаска Пеева. От 1973 година преминава към Министерството на народното здраве с поделение Курортна поликлиника - Велинград.
През есента на 1960 година балнеосанаториумът беше окончателно приет. Първите почиващи, които беше задължително да са член-кооператори на ТКЗС и без деца, бяха приети на 1 декември 1960 година и това е истинската дата на откриване на балнеосанаториума. Официалното откриване с тържество беше на Благовец, 7 април 1961 година, на деня на здравния работник. Тържественото откриване започна с художествена програма, изнесена от хора на балнеосанаториума с диригент Илия Керин-Кардаша и акордеонист Михаил Кръстев.
Посочените официални лица не всички присъстваха - например Георги Шулев, тогава директор на СП “Комунални услуги”. Но трайно съм запомнил, че присъстваше Кимон Герогиев със съпругата си. Запомних го, защото на дадения обед след откриването, пожела да му сервират единствено кисело мляко, а също така, че при сервирането на супата на съпругата му сервитьорката допусна част от супата да се разлее по роклята й.
Първият лекарски екип на балнеосанаториума бе: д-р Екатерина Колчагова-Чорбова - главен лекар и лекарите Маргарита Похлупкова, Таня Гашарова-Теофилова, Александър Попов - рентгенолог, Ангел Козарев, Емилия Михова, Васил Тарашоев и съпругата му д-р Тарашоева - първият зъболекар.
Главна медицинска сестра беше Костадинка Гиргинова, а медицински сестри Адриана Донкова, Иванка Събева, Петрова, Цветанка Кръстева, Хормис Тутарова, Блага Рашкова, Цеца Копривленска, Мария Караджова и Райна - презимето не помня.
Рехабилитатори-масажисти бяха: Костадин Грънчаров, Мария Докумова-Грънчарова, Анка Богданова, Толя Велева (първите три лица бяха назначени първи, защото бяха изпратени на 6-месечен курс по рехабилитация в София) и рентгенов лаборант Елена Попова.
Това е истината по откриването на балнеосанаториума и приносът е най-вече на д-р Георги Фурнаджиев, който не пожали труд, време и усилия по постигане завършване, пускане в експлоатация и подбора на целия персонал на балнеосанаториума. Голям е приносът и на гореизброените лица по утвърждаване много доброто име на балнеосанаториума като лечебно-възстановително заведение. За това говорят фактите, че през тези първи години трудно можеше да се намерят карти за почивка, натоварването беше на сто процента. До края на 1959 година заведението се наричаше “Почивен дом на трудещи се селяни”, а от 1 януари 1961 година бе преименувано на Балнеосанаториум на трудещи се селяни.
Иван Божков

От редакцията: Във връзка с писмото на г-н Божков се свързахме повторно с д-р Илза Попова. Според нея една от причините за разминаванията в данните е, че преди откриването на сградата на Балнеосанаториума във Велинград е имало друг Почивен дом на трудещи се селяни. По същото време е имало и друга сграда на Курортна поликлиника, различна от сега познатата на велинградчани. Почивният дом на трудещите се селяни не е бил балнеосанаториум, а идеята на тържеството бе да се отбележат 50 години от началото на балнеолечебната дейност, превърнала балнеосанаториума в дом на здравето, известен в цяла България. Датата на откриването стои върху снимка, запечатила прерязването на лентата: 16 ноември 1961 година.
Д-р Попова подчерта, че благодари на всички, които с личните си спомени и архиви помагат да се допълни историята на лечебното заведение. Но нито нейната реч на тържеството, нито статията в “Темпо” претендират и могат да представят тази история в нейната пълнота. В чест на годишнината бяха пропомнени и споменати с голяма почит и уважение имената на първите медицински работници, поставили основите на лечебното заведение и бе изразена благодарност към всички служители, работили тук през изминалите години. Факт е, че всички имена, изброени от г-н Божков, прозвучаха и на тържеството и техният принос не само че не е подценен, а днешното поколение изрази своята признателоност и с паметна плоча, посветена на създателите на този дом на здравето във Велинград. 50-годишнината е хубав повод да се допълнят и обогатят страниците с историята на балнеосанаториума - нека го направим добронамерено и с общи усилия.