Приключи тазгодишната археологическа експедиция, която проучва обекти в местността “Кулата-Градот”. “Кулата-Градот” се намира на 8 километра югозападно от Ракитово, в подножието на връх Сютка. Тук, на надморска височина от 1302 метра, е откритата на най-високо място църква в България и на Балканския полуостров, твърди доц. д-р Емил Иванов - преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и ръководител на експедицията заедно с д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей към БАН.
Доц. Иванов участва и в трите археологически експедиции от 2009 година насам, когато случайно открити от иманяри стенописи доведоха до обхождане на терена от специалисти и получаване на разрешение за проучване. Учените спасиха част от стенописите, които са консервирани и пренесени в община Ракитово и чакат да бъдат реставрирани и изложени в музей. Проучването на църквата на “Кулата-Градот” сочи, че тя е една от най-ранните като датировка в България - към 30-те години на XIII век. Самата крепост е функционирала още през V век, по времето на император Анастасий, когато в цяла Византия се изгражда верига от крепости. Крепостта има втори и трети пояс, през Средновековието е укрепвана два пъти. Подобно на други обекти в Чепинското корито и този многократно е претърсван от иманяри, но културният пласт на място е съхранен над 90% и са запазени здрави свидетелства за времето. Това прави обектът многообещаващ, макар и разположен в изключително труден терен.
Новината тази година е, че “Кулата-Градот” е в процедура за провъзгласяване за паметник с национално значение. До момента на територията на община Ракитово има два паметника с национално значение - крепостта “Цепина” и местността “Николица”. Ако и “Кулата-Градот” придобие такъв статут, това значително ще улесни работата на археолозите по отношение организацията на експедициите и ще разшири възможностите за финансиране на проучванията. Именно липсата на средства бе един от големите проблеми през това лято. Въпреки тежките работни условия археолозите са извадили огромно количество керамичен материал от различни епохи и ще реконструират 7 съда, включително 3 питоса за съхранение на зърно с внушителна големина.

- Доц. Иванов, с какви трудности се сблъскаха проучванията на “Кулата-Градот” това лято?
- Финансирането тази година не е на ниво. Сериозен проблем бе и транспортът - по предварителна уговорка с община Ракитово очаквахме да бъде осигурен такъв, но на практика трябваше да се справяме сами или с помощта на горското стопанство. По закон общините са длъжни да съдействат ако има открит лист за археологически проучвания. Ние сме учени, които искаме да помогнем на общините. Всички находки са за общината, за местния музей, като така ще завършим крайния продукт.
През 2009 г. проучванията бяха много плодотворни, общината отпусна 9000 лева. През 2010 г. липсваше финансиране, а през 2011 г. бяха поети само пътните на един археолог. За 2012 г. имахме предварителна уговорка поне за средствата за пътни разходи на двама археолози и за геодезическо заснемане. Сега ни остава надеждата общината да поеме поне геодезията и реставрацията на стенописите.
Аз съм човек-машина: ходя, работя, подбирам керамика, нося, мия, суша, фотографирам, рисувам, измервам, по възможност лепя, водя екскурзианти и популяризирам обекта. Така спестявам голяма част от средствата на общината и се надявам тя да вложи спестеното в разумни начинания.
Голям проблем беше липсата на средства за работна ръка, тъй като назначените от временната заетост не са качествена работна ръка. Разчитахме и сме благодарни на малцината доброволци.
Абсолютно наложително е общината, полицията и горските заедно да си свършат работата по отношение охраната. Преминаването през горския пункт е безогледно, често бариерата е вдигната. Това е предпоставка за вандализъм и то не само археологически. Най-голям проблем тук са иманярите, които копаят нощно време.
Ние искаме да създадем археологически ресурс в Чепинското корито. Личното ми мнение е, че двете съседни общини Велинград и Ракитово трябва да работят заедно. Теренът е твърде малък, но е много богат от археологическа гледна точка, за да го делим. Велинград има много хубав музей, работа има за всички, въпреки че и много е ограбено от иманяри. Предстои да се даде интерпретация на намереното, предстоят и нови археологически разкрития в Чепинското корито.
- Какво ви дава основание да правите сравнение между “Кулата-Градот” и Перперикон?
- Паралелът с Перперикон е възможен. Перперикон не е уникат, има и други сакрални хълмове, които са просъществували. Сигурен съм, че в Чепинския край на повечето от хълмовете ни чакат открития. “Кулата-Градот” е на 1302 метра и тук е откритата на най-голяма височина църква досега в България. Възможно е да е имало ранен тракийски култов център - досега сме разкрили едва 2% от площта, но местоположението, следите от живот, морфологията на терена подсказват възможно сравнение с Перперикон. Фрагментите от стенописите от “Кулата-Градот” отиват към XIII век, по-ранни са от Боянската църква, може би са съвременни на “Свети Димитър” в Паталеница, а може да са и по-ранни. В керамиката има много ранни неща, които говорят, че на терена е имало поселения през късната бронзова и ранната желязна епоха. Обектът е много богат, прилича на Перперикон като даденост, но цялата местност е занемарена, обрасла с гора. Повече от век мястото не е посещавано и сега имаме идеята и възможността да го възродим и да го предоставим на местната община да го развива.
- Има ли вече интерес към “Кулата-Градот” от страна на туристи?
- Идват хора с афинитет, които търсят близост с планината. Но липсва целенасочен туризъм, свързан с археологическото богатство на целия регион. Доста трябва да се работи по отношение на рекламата, защото точно този туризъм е сериозен начин за набавяне на средства. Рецептата е инфраструктура и реклама - в тях трябва да се вложат средства, за да се предизвика интерес към един обект и към целия район на Чепинското корито.
Елена Баева