Позволявам си да запозная читателите с историята около откриването на „нишето горско училище” в с. Лъджене (бъдещия Горски техникум и настояща Професионална гимназия по горско стопанство “Христо Ботев”). Като източник съм ползвал поместеното по този случай в сп. “Горски преглед” от 1911 година.
“На 31 юлий т.г. стана тържественото откриване на нишето горско училище в с. Лъджене. На откриването присъствуваха министрът на търговията и земледелието г. Д. Христов, началникът на горското отделение г. Ст. Брънчев, началникът на земледелското отделение г. Н. Кърджиев, подначалникът в бюрото по арондиране, ограничаване и устройство на горите г. Г. Петров, директорът на училището Спас Поптодоров, учителят при същото г. Цанко Дончев, лесничеите Тороманов и Кънчев, помощниците Букурещлиев, Пеев и Куманов, общинските лесничеи Велчев, Малчев, Габровски и Спасов, учителите и другите чиновници. Тук бяха : кметът на с. Лъджене Никола Бояджиев, на с. Каменица - Илия Шуманов, на с. Баня-Чепино - Петър Палигоров. Присъстваха и представители на трите села, както и гостите, които се намираха по случай сезона вв Чепино.
След водосвета министърът произнесе приблизително следната съдържателна реч: “В грижата си да постави горското дело на подобаваща висота, държавата реши отварянето на нише горско училище в тоя дивен родопски край. Това училище има за цел да подготви нишия персонал по горите, който сега имат твърде важно значение за стопанинсването и пазенето на горите в страната. Принос за това трябва да има и самото население, което живее непосредствено до и от тези гори. Аз съм свидетел на опустошението на Беловската общинска гора, която заема площ от 100 хиляди декара и която сега се намира в такова състояние, че не може да изхрани местното население, което тъне в мизерия. Вероятно ще ме попитате защото това богатство не може да прехранва местното население ? Това е така, защото големите приходи от горите отиват в ръцете на няколко търговци-спекуланти. В Чепинското корито има 8 села с население 18-20 хиляди жители. Те прите- жават около 300 хиляди декара общински гори, които при едно разумно ползване биха дали приблизително около 99000 кубически метра дървен материал. От него могат да се добият около 70000 куб. метра обработен материал, който при продажба по 50 лв. за куб. метър би донесло доход от 3,5 милиона лева, или това прави по 1500 лева годишно на всяко семейство. Това обаче може да стане, ако дървеният материал се продава от самия производител, а не от търговците-прекупвачи. Вие ,чепинците, не можете да се прехранвате от земеделие. За вас всичко е гората. Затова погрижете се за залесяването на стърчащите около нас склонове и с това да си възвърнете капитала , който години наред е разпиляван.
Като обявявам горското училище за открито, нека си пожелаем от него да излезат хора - полезни за осъществяване задачите на лесовъдската наука, истински ратници на горското дело.” След това гостите разгледаха училищната база и останаха доволни от реда и чистотата, която намериха в него. До сега в училището са записани 38 ученика, двама от които са напуснали поради невъзможноста да живеят и учат в с. Лъджене само със заплатата си. Всеки ученик си заплаща престоя и храната в училището. Дълг е на министерството да осигури средства за живеене на учениците в това училище, за да могат те да го завършат.”
Подробности за това училище можете да намерите в книгата на д-р инж. Кирил Цанов “Историята на горите в Чепинско”. Ще си позволя да посоча, че първия випуск от 32 души горски стражари на това училище излиза през 1912 година. На 31 юли 1914 година поради започналите войни училището е закрито. Отново е отворено през м. декември 1920 година. През м. септември 1925 година е преместено в Чамкория (Боровец).
Директор до 1925 година е Спас Поптодоров. Той е роден на 31 май 1972 година в Цариброд. Завършва лесовъдство в Писек, Чехия и висшата земеделска и лесовъдска школа във Виена. Създава семейство с Тодорка Поптодорова. Изграждат дом в с. Каменица на ул.”Сергей Румянцев”. Умира на 12 май 1957 година. Погребан е в старите лъженски гробища. Къщата му закупува Борис Дъгарадин. И сега, ако минавате от сп. “Финансовото” към стадиона, тя е третата къща в дясно.
Учителствуват лесовъдите Цанко Дончев (1865-1936), Стефан Парашкевов, Стамат Страшилов и Васил Вутов. Обучението по практива се осъществява от горския стражар Д. Господинов.
Училището е било настанено в казармените постройки, които са се намирали в м. “Казармата” (сега комплекс “Бор”). В двора на училището е имало малък разсадник и семесушилня. Оборудван е бил и първият метеорологичен пункт в Чепинско. Много от нашите съграждани имат спомени и данни за горското дело в нашия край. Предоставете ги на дружеството на лесовъдите-ветерани. Всеки ден от 9.30 до 11 часа в канцеларията на дружеството в сградата на Горското стопанство във Велинград можете да поговорите на тази тема и предоставите вашите спомени и снимки.
Никола Делиев