100 години след трагичната катастрофа историята на “Титаник” продължава да вълнува, защото в нея са преплетени хиляди човешки съдби. По официални данни 38 българи са загинали на “кораба на обречените”.
Тук ще се върнем към една друга история, която е част от голямата история на “Титаник”. Ще разкажем за щастливия шанс на каменчаните, закъснели и изпуснали да се качат на борда на най-славния за времето си презокеански параход.
Историята е разказана в непубликуваните спомени на Васил Тосков Содев “Родословие - история на нашия Содев род”. Те се пазят в Историческия музей във Велинград, с чието незаменимо съдействие се връщаме назад към съдбовната 1912 година.
Васил Содев е познат като автор на книгите “Каменица през вековете” и “Велинград, образуване и социално развитие”. Историята на рода си е написал през 1977 година и точно в нея откриваме страниците, свързани с другата, световната история на “Титаник”.
Главно действащо лице в тази история е бащата на Васил Содев - Тоску Содев, роден в село Каменица през 1868 и починал през 1953 г. Ето какво разказва синът в глава от книгата, озаглавена емблематично “Каменските американци”:
“През 1910 г. в Каменица се явяват мисионери, които вербуват и събират работници за Америка (САЩ). Записват се 15-20 човека. Записва се и баща ни Тоску Атанасов Содев. За пътни до Америка трябват пари, а той ги нямаше. Баща ни продаде воловете, но не стигнаха, затова взе пари взаем с лихва и подписа полица. Така той замина, като ни остави без нищо -нито пари, нито жито.
Помня много добре, че като го изпращахме, мама плачеше, а той я утешаваше, като й казваше: “Недей да плачеш, аз щом стигна и ще започна работа и най-много след два месеца ще започна да ви пращам пари. Че нали виждаш и тая сиромащия не се тегли.”
Първите месеци, докато започна да праща пари, нас ни поддържаха с хляб дядо и вуйчо. Те бяха хора от средна ръка - нито бедни, нито богати.
...
Не помня след колко време тате започна да изпраща пари. Най-напред получихме снимка на баща ни с още няколко каменчани. Всички бяха облечени с най-модерни дрехи - панталони, палта, жилетки, ризи с колосани яки, ръкавели и с връзки. Дотогава в Каменица панталони носеха учителите, секретар-бирниците и вуйчо ми. Всички други ходеха с чишири, аби, навуща и гугли.
Тази снимка на “американците в Америка” стана цяла сензация. Като че ли атомна бомба избухна в Каменица. Всеки искаше да я види и навсякъде се разказваха големи работи и много мъже и младежи се запалиха и започнаха да се стягат да отиват в Америка.”
Заедно с няколко каменчани Тоску Содев работи в голям автомобилен завод в град Детройт, където има около 40 000 работници от различни държави. Изпраща пари на семейството, но повече на тези, от които е взел заем за пътните разноски. През 1912 г. обаче настъпва един от онези обрати, когато голямата история се намесва и преобръща живота на обикновените хора. А те от своя страна дават небивал пример за любов към Отечеството:
“Още не беше изплатил дълговете си и ние не си бяхме стъпили на краката, ето че дойде 1912 година и се обяви Балканската война.
...
Щом се обяви войната против Турция, нашите българи в Америка, без да ги търси някой, от патриотично чувство, от това, че България ще воюва против петвековния поробител, повечето се вдигат и дойдоха, за да участват във войната. Дойде си и нашият баща. Той участва в опълченски части във вътрешността.”
По това време в Каменица идва представител на агенция “Велко М. Вабов”, който започна да записва кандидати за работа в Америка. Васил Содев си спомня:
“Още от 1914 г. (по всяка вероятност става дума за 1912 г. и грешката в ръкописа е техническа - бел. ред.) нашият дом се беше превърнал на някаква агенция. Баща ми беше нещо като пълномощник на агенцията. У дома бяха оставили една голяма снимка около метър на метър голяма, с най-новия и най-големия модерен пътнически параход “Титаник”. Тате закова тази снимка на стената в къщи и който идваше у нас, тате му казваше: “Ето с този параход ще пътуваме за Америка. По-рано през океана пътувахме 26 дни до Ню Йорк, а сега с този параход ще преплуваме океана само за 6 дни”.
Заминаването за Америка се оказва трудно, защото част от желаещите не могат да се снабдят с парспорти заради неплатени задължения към държавата. Записват се над 40 човека, но паспорти имат едва десетина от тях. Тоску Содев не се отказва и решава, че ако успеят да се качат на параход на пристанище “Лом Паланка” (Лом), където е граничната митница, нататък ще показват вместо паспорти търговски билети на фирмата “Братя Иванови”. Отново е време съдбата да се намеси:
“И така заминаха групата каменчани за Америка - около 40 човека. На Лом ги чакал параход, съобразен с разписанието на агенцията, но на същия параход не са могли да се качат, престояли там два дни и след това успели да се качат на друг параход. С параход пътували до Швейцария - град Базел. От там с влак през Франция и стигнали на пристанището в Марсилия, от където трябвало да се качат на “Титаник”. Но току-що пристигнали на Марсилското пристанище само преди час “Титаник” бил отпътувал за Ню Йорк.
...
За това, че пропуснали големия параход, представител на агенцията им казал: “Това нещастие си го докарахте вие. Закъснявате, а параходите се движат по точно определено разписание и затова ще трябва да чакате няколко дни тук, докато дойде друг параход.”
“Това нещастие” всъщност е най-големият късмет, споходил групата от около 40 човека от село Каменица. Закъснението от няколко часа не им позволява да се качат на борда на “Титаник” и така остават живи. В книгата си Васил Содев прави списък на “каменските американци” с общо 29 имена, но и с уговорката, че не е съвсем точен, защото си спомня само част от имената.
А историята на мъжете, пропътували от Каменица до Марсилия, продължава така:
“След няколко дни от Марсилия потеглил друг параход - пътнически, на който се качили и нашите каменчани.
Знае се, че и по моретата, и по океаните параходите се движат по строго определено разписание и пътища.
По този път, по който пътувал “Титаник”, по него сега се движел този параход, с който пътували нашите каменчани. Още в Марсилия те научили за станалото корабокрушение с “Титаник”.
След 1920 г. тате много често ни е разказвал за тази катастрофа, като не пропускаше да каже, че неуредиците с техните паспорти, които са причина те да закъснеят и да не се качат на “Титаник”, са били за щастие. Ако всичко е било редовно, всички са щели да се издавят в Атлантика.
“Когато наближавахме мястото на катастрофата - разказваше тате - сирените на нашия параход започнаха да свирят непрекъснато. Уведомиха ни, че това е знак на поклон към загиналите моряци и пътници. Всички матроси бяха облечени в черни дрехи в знак на траур, а пътниците бяхме всички на палубата, откъдето се виждаше ледената буца, вече на няколко километра на юг от пътя ни. Някои гледаха с бинокли и казваха, че забелязвали на повърхността на водата черни петна, което било нещо от багажа на “Титаник”.
В онези дни светът е потресен от трагедията с “Титаник”. Ужасната вест оттеква особено силно в Каменица, откъдето 40 мъже са заминали, за да пътуват към американската си мечта с кораба-мечта. Спомените на тогава 12-годишния Васил Содев са пропити с кошмара на дните след новината за потъналия кораб:
“За хората това беше само една новина и всички коментираха какъв бил “Титаник”, как станала катастрофата и колко души са загинали. За Каменица това беше не обикновена новина, а потресаваща паника, защото цяла Каменица знаеше, че нашите каменчани пътуват с “Титаник”. Над 40 човека млади хора от селото са се издавили.
Ужас и писъци из цялото село, защото тези хора, освен семейство и родители имат и роднини, така че почти всички семейства бяха засегнати. На повечето порти (пътни врати) окачиха черно платно, а жените поставиха черни шамии на главите си в знак на траур.
Към нашето семейство към тази трагедия се прибави още една, още по-страшна. Всички отправяха обвинения към нашия баща, защото действително той беше инициатора на заминаването в Америка, за да търсят печалби.
При това положение всеки може да си представи каква е била атмосферата в нашия дом и положението на майка ми. Невръстни четири деца, оставени без никакви средства за живот, бащата се удавил някъде в океана, а на това отгоре мама трябваше да понася и упреците на хората от цяла Каменица за голямата катастрофа.”
Иронията на съдбата е страшна: след няколко кошмарни седмици съпругата на Тоску - Кула Содева се поболява от мъка и умира. А ден преди смъртта й пристига книжен пакет от Ерусалим:
“Книжният пакет, който носеше дядо, адресиран до мама, действително беше изпратен от тате от Ерусалим. В едно дълго писмо тате описва, че не ги пуснали да влязат в Америка - Ню Йорк, върнали ги и сега смятали по друг път да отидат в Южна Америка. Освен писмото имаше и много икони, снимки на Божи гроб и един вечен календар.
По времето, когато мама тук от тъга по тате събира душа и се прощава с този свят, той е обикалял. После ни разказваше, че е спал при Божи гроб.
Ден-два преди смъртта на майка ни, в Каменица се завърнаха 10-15 човека, които бяха заминала заедно с баща ни за Америка и разказаха за пътешествието им до Ню Йорк и обратно.
...
След дълги пътувания те всички стигнали до Ню Йорк, но поради някакви нередности от страна на агенцията, не ги пуснали да влязат в САЩ. Тогава агенцията на нейни разноски ги върнала да си ги представи на лом, откъдето ги е взела.
Като дошли в Марсилия (Франция), се раздвоили. Баща ни ги поканил да ги води по други пътища в Америка, но една група от 10-15 човека се отказали и си дойдоха в Каменица, а другите заминали обратно през Средиземно море, Суецкия канал, пак през океана по други пътища за Америка.”
За част от “каменските американци” историята на съдбовното пътешествие до САЩ свършва със завръщане у дома. Начело с Тоску Содев другата част от групата отново прекосява Атлантическия океан, но този път стига до столицата на Аржентина - Буенос Айрес. Близо година работят в аржентинските ферми, за да съберат пари за пътни до САЩ:
“След това заминали за САЩ. Баща ни заедно с още няколко човека отишли и започнали работа в Детройт, в завода, където тате работил 1910-1912 година, а другите се разпокъсали на малки групи и едни отишли да работят в мините в Лакавана-Буфало, а други започнали работа на различни места в различни компании. Но връзка помежду си те държали и се знаели кой къде и какво работи.
В завода, в който работил тате, няколко цеха са били приспособени за производство на гранати да войната. Там имало и българи и нашите се наговорили са правят саботажи и в гранатите вместо барут поставяли пепел или нещо друго, за да не избухне гранатата, защото с тях ще стрелят срещу българските войници в Европа. Но американците бързо разбрали това и ги изгонили от работа. Групата, която работела при тате, не била засегната и те продължили да си работят.”
Тоску Содев се връща в родната Каменица през 1920 година, след като е осъществил своята “американска мечта” и доживява до 87-годишна възраст. Не печели много пари, но по дългия път от Каменица до Америка заедно с 40 свои земляци печели най-голямото богатство - живота. Имали са невероятен късмет - закъснели с един час и изпуснали “Титаник”!
Веска Божкова
Елена Баева