Всичко, което може да се каже за островната държава, се заключава в тези думи.
Ние, представителите от СОУ “Св. св. Кирил и Методий” Велинград посетихме Англия като първо пътуване - част от международен проект “Коменски” с тема “Различни цветове - едно и също значение”. Пътуването бе осъществено със самолет, а вътрешният транспорт - с влак и такси. Незабравимо е усещането да гледаш облаците от горната страна и да виждаш върховете на Алпите. А влакът е едно преживяване, което няма нищо общо с БДЖ.
Като цяло и във влака, и в таксито, и в двете училища, които посетихме, хиляди пъти се чуха думите “sorry, please, thank you” - “съжалявам, моля, благодаря”. Напук на типичното мрачно английско време, хората бяха изключително любезни и учтиви и много гостоприемни. От петте дена, прекарани в малкото населено място Къркбимурсайд, два дни бяхме на посещения в местното начално училище за деца от 3.5 години до 11 години.
Първата ни задача бе да представим страните, от които идваме, родните си места, училищата и накратко образователната си система. Това всички направихме с кратки, но съдържателни презентации и много емоции. И дойде време за същинската част. Истинско удоволствие беше да наблюдаваме работата на колегите и учениците. Макар че английската образователна система е доста специфична, тя предлага условия за повече индивидуална работа с учениците и едно наистина специално отношение към децата със специални образователни потребности. В пъстротата на класните им стаи всяко дете може да намери своето място и занимание. Дисциплината и редът бяха нещо естествено. Децата определено знаеха как да използват свободата си: след проверката на зададената работа те отиваха в къта за четене, подбираха книжка и тихо четяха. И това не е безцелно четене, впоследствие всяко дете пише “своя” книга, в която претворява какво е научило за автора и за героите като част от програмата за начално ограмотяване. В същите тези стаи учениците съжителстват с морски свинчета, аквариумни рибки, папагали, хамстери, костенурки и канарчета, за които с удоволствие се грижат. Всяка учебна стая е снабдена с мултимедиен апарат, лаптопи и две бели дъски.
Лошото време очевидно не бе никаква пречка за децата и техните игри на открито. Целият училищен двор бе осеян с различни кътчета за игра и се използваше най-рационално.
Един ден прекарахме и в основното училище на близкото градче Райдейл, в което учат 600 ученика до 15 години. Директорът ни помоли да се държим дискретно, защото в училището се провеждат изпити GCSE - едно от междинните изпитни нива, много важно за реализацията на учениците. Бяхме изрично помолени да не снимаме ученици, защото нарушаваме закона. Стриктно се съблюдаваше изпълнението на тези изисквания. В училището се учеха деца със засилен интерес към изкуствата и спорта и цялото училище бе една картинна галерия и изложбена зала на творби от приложното изкуство, спортни купи и медали. Станахме свидетели и на чудесно музикално изпълнение на стара английска песен, великолепно изпята от две 13 -годишни момичета. Стадионите бяха наистина огромни, а на физкултурния салон може да завиди всяка уважаваща себе си фитнес зала.
Ако съм забравила да спомена: да, всички ученици са с униформи, но това не прави впечатление, то просто е част от общия ред и дисциплина. На всеобщото ни учудване Гарет - домакинът ни простичко каза: “Ами, да. Те всички са добре възпитани...”!!! Няма да го коментирам... Но май това беше нещото, което остави потресаващо впечатление в нашата международна група, състояща се от поляци, словени, италианци, турци, англичани и българи.
Единият ден прекарахме в Йорк, град в североизточната част на Англия, недалеч от границата с Шотландия и с едно име, което не оставя място за съмнение - Ню Йорк е кръстен на това място. Градът е известен със запазената си средновековна архитектура, с прочутата си катедрала Йоркминстър и със запазената си градска стена, която бе подчертано, че не е римска и с красивите мостове над река Ууз, в която плаваха десетки лодки, управлявани от гребци в ученическа възраст, както и доста увеселителни лодки и корабчета. Можахме да видим реклама за прочутата Ghost walk - обиколка на града, придружена със светлинни и звукови ефекти, сякаш сте придружавани от призраци... Тази обиколка свършва в прочут английски пъб, където можеш да хапнеш ястие с призрачно име или да се подкрепиш с чаша прекрасен чай, или пък нещо далеч по-силно. И нашата група възстанови силите си в това забележително местенце, след като бе посетила катедралата и Националния музей на железопътния превоз - едно удивително място, където се проследява цялата история на железопътния транспорт.
И така, дойде времето на прощалния концерт, изпълнен от учениците в Къркбимурсайд, които пяха, танцуваха, свириха на китари, духови музикални инструменти, пиано, флейта и даже арфа. Не бе никакъв проблем целият едночасов концерт да бъде изгледан в пълно мълчание от гостите и седналите на пода деца...
Последва една емоционална прощална вечер, по време на която се разменяха адреси и обещания за следващата среща. А тя няма да се забави – през март ще бъдем в Полша, на гости на симпатичната Ивона.
Рила Попова