Мислили ли сте колко е тъжно съвсем легитимно да събираш помощи за много човешка кауза и да измолваш като просяк заспалото или липсващо милосърдие на някой, който дори не си прави труда да излезе от шефското си светилище и лично да ти откаже. В практиката ни са чести и такива случаи: поканеният за съучастие в делото ни бизнесмен горещо се съгласява, при което засмяно ни повежда към вратата, казвайки “обадете се другата седмица”. Следващите дни чуваме: “има съвещание”, “няма го”, “извън града е”... Естествено, не дочакваме да ни кажат, че е заминал и в чужбина. И всичко това вместо кратичкото и неангажиращо “съжалявам, не мога”. Така де, не винаги може. Става въпрос вече не за някакъв вид помощ, а за отношение. Всъщност първопричината за това, че понякога се налага ние, доброволците от неправителствени организации (НПО), да ходим от врата на врата да набираме средства за социални каузи, е дупката в ценностите, на мястото на която в далечната ни национална история са стояли дарителството и добротворството. Тогава за един успял човек било въпрос на дълг и чест да дари за народна кауза, за култура, за образование, за вяра, за чешма край пътя или да помогне някому да развие способностите си, без да чака да го молят за това. Правил го е не като инвестиция за популярност, а като морален акт, продиктуван от горещо, родолюбиво и милосърдно сърце. Пак тогава всички от селото и най-вече първите му хора са имали грижата за болните, вдовиците, сираците и тези от общността, които са били в нужда. Сега водещо правило е “печалба и забогатяване с цената на всичко”. И си спомням една сентенция, че няма по-беден човек от този, който прави само пари. Мисля си, че бъдещето е на социално отговорния и социално ангажирания бизнес - този, който планира наред с растежа си принос към общественото благополучие. С това той по-скоро печели, тъй като увеличава своето положително въздействие, получава обществена подкрепа, а значи дълготрайна стабилност и среда, която да го прави по-успешен. Примери за това вече има.
Носители на истинската човечност и доброта не рядко са прекрачвали и прага на клуб “Зорница”, огрявали са го с усмивка, с доброжелателство, с желанието да разберат как вървят нещата, от какво се нуждаем, да изразят съпричастност, да предложат приятелство, да подкрепят добра идеи, да дарят нещо, просто да направят някакво дребно наглед, но много важно за тях добро. Паралелно с хладната пресметливост, характерна за времето ни, крачи тя - ЧОВЕШКАТА ДОБРОТА. Разбира се, това не става всеки ден, но е толкова важно, толкова нужно за хората с увреждания, преживели, преживяващи и надмогващи физическата и свързаната с нея психическа болка, търсещи в себе си и в общественото пространство мотивация и сила за живот.
Пиша това, а в главата ми са уважавани хора от бизнеса, приятели на организацията на инвалидите, които години наред са дарители за Деня на хората с увреждания, за наши по-мащабни начинания, сбирки и дейности и правят това с радост и щедрост, присъщи на добрите хора. И им отправям нашето трогнато, развълнувано благодаря. Това са непропусналият нито една година за благотворителност Кирил Жерев, приветливите, с рядко позитивно излъчване и също постоянни дарители Магдалена и Лазар Михайлови и Стойка и Петър Попови, лъчезарната и пълна с невероятни идеи Незабравка Пачалова, щедрата и човеколюбива Фанка Шеврова . Благодаря на общинските съветници Радослав Димов и Пламен Мавров, хора с бизнес и щедри сърца, които много ни помагат.
Специално благодаря на кмета на Община Велинград Иван Лебанов и на заместник-кметовете за това, че със собствени средства подпомогнаха тазгодишното тържество на инвалидите в Деня им - 3 декември. Благодаря на Златко Златанов за финансовата подкрепа и за предоставената ни от него възможност да се срещнем с представители на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите във връзка с обзавеждането на клуба на инвалидите. Проявите на доброта не спряха. Докато пишех това, ми съобщиха, че персоналът на СПА хотел “Холидей” със събрани от тях средства, е дарил на клуба три пълни комплекта чаши, толкова нужни за клубната ни дейност. Много се зарадвахме. Толкова красиви и с любов избрани чаши никога не сме имали в клуба. На коледното ни тържество вдигнахме с тях наздравица за човешката причастност, за успеха на хотел “Холидей” и здравето и благоденствието на неговия колектив. Благодаря ви, приятели!
Дарител за тазгодишните мероприятия в чест на Деня на хората с увреждания е и членът на Управителния съвет на ООИ ”Зорница” Елена Славова. Чрез дъщеря й София получихме целева подкрепа и от евродепутата Владимир Уручев . Нашите сърдечни благопожелания са и за тях. На всички наши дарители и приятели желаем красив, интересен, пълнокръвен живот, успешни начинания и богата жътва!
Рождество Христово и Нова година са дните, които духовно обединяват хората. Нека в щастливи и мирни дни все повече хора да се радват на здраве, благополучие, успех. Нека да има повече хора, които всеки ден да правят по едно добро. Тогава и светът ни ще бъде по-добър. Учителят Петър Дънов е казал: “Доброто никога не пропада. Няма случай в историята на човечеството, когато доброто не се е върнало при онзи, който го е направил, при това с лихва”. Щастлива Нова година на всички велинградчани!
Катя Славова, председател на ООИ ”Зорница”