Жесток край на една трагична съдба - така приключи животът на 73-годишната Стоянка Делкова от Велинград. Следобед на 21 януари 2013 г. тя бе намерена мъртва на около 8 километра от Велинград, на метри от шосето към Юндола. Възрастната жена, която бе обявена от полицията за национално издирване, е зверски убита. Главата на жертвата е била в найлонов чувал и с въже на шията, а по тялото й са открити следи от насилие.
Стоянка Делкова е разпозната от нейна близка, но ще бъде направена и ДНК-експертиза. Заключението на аутопсията, извършена от “Съдебна медицина” - Пазарджик, е за причиняване на смърт чрез удушване. Според патоанатомите смъртта е настъпила в периода от един до два месеца преди откриването на трупа.
Тялото е открито от хора, които работят по ремонтните дейности на пътя. Те са видели от земята да стърчат крака, обути в домашни тарлъци. Най-вероятно краката са били разровени от лисици или други животни. Останалата част от трупа е била затрупана с бетон.
Веднага на местопроизшествието е извършен оглед от страна на експерти и криминалисти. В разследването по случая наред с полицаите от Велинград се включват и техни колеги от Пазарджик и София. Въпреки че има сигурни доказателства за убийство, все още не са открити сигурни доказателства за извършителя или извършителите на тежкото престъпление. Окръжна прокуратура - Пазарджик образува наказателно производство, което до края на изминалата работна седмица бе срещу неизвестен извършител.
Неофициалната, но най-обсъждана версия във Велинград е, че зад убийството на Стоянка Делкова стоят имотни интереси на семейството на бивш полицай с дълъг стаж в местното РПУ на МВР. Мъжът е родом от едно от околните села и поддържа години наред контакти със семейство Делкови. След смъртта на съпруга си Стоянка Делкова остава сама и с договор за глед прехвърля на семейството на бившия полицай част от фамилната къща в кв. Чепино. Но вместо грижи г-жа Делкова получава психически и физически тормоз - така свидетелстват нейни съседи и близки. Възрастната жена има медицински свидетелства за побой и многократно подава сигнали до местните органи на реда за упражнявано върху нея насилие и малтретиране. Стоянка Делкова се жалва и в МВР - Пазарджик, но дори и полицията да е предприела някакви мерки, те остават без нужния ефект.
В същото време Стоянка Делкова води дело за разваляне на договора за глед, като от страх напуска собственото си жилище, излиза на квартира и започва да плаща наем. Решението на имотния спор е в нейна полза, но тя така и не успява да влезе във владение на своето жилище, защото в средата на месец ноември 2013 г. възрастната жена изчезва. Пропадат всички опити на нейни близки да я намерят и се заражда основателното съмнение, че се е случило най-лошото.
В броя си от 18 декември 2012 г. със статия на д-р Александър Попов вестник “Темпо” пръв съобщи за изчезването на Стоянка Делкова. След това жената бе обявена за национално издирване - до намирането на умъртвеното й тяло на 21 януари 2013 г.
По неофициална информация в момента разследващите работят основно по версията, че Стоянка Делкова е убита заради имотен спор. Проведени са разпити, включително с детектор на лъжата, на бившия полицай и членове от семейството. Първоначално разпитите са били във Велинград, а впоследствие в Пазарджик. Полицията е издирила автомобил на един от членовете на семейството, който е продаден в периода след изчезването на Стоянка Делкова и е извършила експертизи.
И докато във фокуса на общественото внимание е тази версия, трябва да се върнем назад във времето, за да откроим още един пласт в трагичната съдба на Стоянка Делкова и нейното семейство. Нейният съпруг Трендафил Делков е родом от село Сбор, Пазарджишко, а тя от село Злокучене. През 1951 г. Трендафил постъпва на работа като милиционер в местното управление на МВР, а 7 г. по-късно се жени за Стоянка и семейството се установява в Сърница, където мъжът се пенсионира като районен милиционер през 1982 г. Стоянка работи като деловодителка в кметството и касиерка в киното в Сърница. През 1960 г. се ражда техният син Живко, който по-късно завършва техникум по индустриална химия в Димитровград, а впоследствие работи в завод “Кристал” във Велинград и в предприятия в Пазарджик. През нощта на 25 срещу 26 юли 1984 г. на Цигов чарк е извършено двойно убийство - разстреляни са полковник Нико Бобев и неговата съпруга Тодорка Бобева от Шумен. Случаят се поема от Главно следствено управление - Държавна сигурност към МВР, а Живко Делков е обвинен като извършител на престъплението. В хода на разследването, водено от ДС, той прави самопризнания. Съдът го признава за виновен и смъртното наказание е изпълнено през 1986 г.
Няма да навлизаме в детайлите на това дело - историята на целия процес е документално представена в книгата на д-р Александър Попов “Гибел”, издадена през 2009 г. Тя проследява и многократните, но безрезултатни опити на бащата и майката на Живко Делков за възобновяване на съдебното дирене, за да докажат посмъртно невинността на своя син. Но нито преди, нито след 1989 г. българската правораздавателна система не дава на семейство Делкови втори шанс за дирене на истината. Желанието да реалибитират името на сина си се превръща в мисия за бащата и майката до края и на техния живот. Броени дни преди да изчезне, Стоянка Делкова предприема последния възможен ход - подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург с искане да бъде преразгледана присъдата на нейния син.
Тази жалба предсказва идващата трагедия. Г-жа Делкова пише до Европейския съд по правата на човека, че се страхува да не посегнат на живота й и че не е сигурна дали ще успее да получи отговор от съда, защото чувства, че е под наблюдение. Отговор от съда идва - жалбата на Стоянка Делкова е заведена, но междувременно жената изчезва. Хора от Гражданската инициатива за преразглеждане на присъдата на Живко Делков своевременно известяват Европейския съд в Страсбург за нейното изчезване. Запознават със случая Районна прокуратура - Велинград и началника на Национална следствена служба Бойко Найденов, който по това време е и временно изпълняващ длъжността главен прокурор на България. Сега ще изпратят до Страсбург нова информация - за убийството на Стоянка Делкова и ще очакват отговор дали при смърт на жалбоподателя жалбата ще бъде разгледана от европейските съдии.
Видно е, че убийството на Стоянка Делкова вече е и във фокуса на европейското правосъдие. Дано това помогне да бъде открита истината за двете трагедии през 1984 и 2013 г., които бележат съдбата на семейство Делкови.
Елена Баева