Институтът за гората е създаден през 1928 г. като “Служба по горско опитно дело“ към Министерство на земеделието и държавните имоти с цел изучаване на горите в България, тяхното стопанисване и ползване. “Служба” е било названието до 1942 г., след което с малки изключения тя се назовава Институт. През трудните години на световната икономическа криза, на Втората световна война и периода след нея, институцията се е затвърдила като реномирана такава в областта на горите и горското стопанство. От 01.01.1954 г.тя се нарича Институт за гората при Българска Академия на науките.
В Института са работили водещи учени със значителни постижения в лесобиологията, като и до днес той е запазил предмета на своята дейност и значение. Понастоящем тук се провеждат фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на лесовъдството, екологията, опазването на горската флора и фауна, функционирането на горските екосистеми, тяхното съхраняване, възпроизводство и устойчиво развитие. Извършват се проучвания върху биологията на гората, фитоценозите, горската хидрология и климатология, ерозията на почвата и укрепяването на поройни водни течения, кръговрата на веществата, защитените територии и методите за устойчиво управление на горските екосистеми. Проучва се генезисът и свойствата на горските почви, техният лесорастителен ефект, както и изменението им под въздействие на вредни емисии. Изследват се горските генетични ресурси, биологичното разнообразие и методите за неговото съхраняване при настъпващите климатични промени, биологията на репродуктивния процес, физиологията на горскодървесните видове и технологиите за създаване на високопродуктивни и устойчиви култури. Проучват се болестите, насекомните вредители и абиотичните повреди по дървесната растителност и се осъществява мониторинг върху здравословното състояние на горите. Разработват се методи за ограничаване на повредите и запазване на стабилността на горските екосистеми. Изследва се структурата, растежа и биологичната продуктивност на горските насаждения, тяхната сертификационна и базисна оценка. Създават се технологии за ползване на горските ресурси и за лесобиологична рекултивация. Провеждат се изследвания върху биологията, екологията и поведението на дивеча при променящите се условия на местообитанията.
През 1930 г.започва издаването на “Сборник научни трудове”, а от 1964 г. на списание “Горскостопанска наука”, което през 1990 г. е преименовано в “Наука за гората”. От 2001 г. се издава научната поредица на английски език и с международна колегия “Silva Balcanica”.
Научноизследователската работа се ръководи от научен съвет, съставен от хабилитирани специалисти. Настоящ директор на Институт за гората-БАН от 2012 г. е проф.дсн. Христо Иванов Цаков.
Съгласно новия Закон за развитие на академичния състав в Република България (2010) в Институт за гората-БАН се обучават редовни и задочни докторанти и се провеждат процедури по придобиване на научна и образователна степен “Доктор”, научна степен “Доктор на науките” и за заемане на академичните длъжности “Асистент”, “Главен асистент”, “Доцент” и “Професор”.
Институтът се състои от 5 секции (лесовъдство; горска екология; горска генетика, физиология и култури; горска ентомология и фитопатология; горски ресурси), 2 лаборатории (горско почвознание; екология на ловната фауна), 8 стационара за биоекологични изследвания (“В. Серафимов“ - ДЛ Якоруда, “Парангалица“ - НП Рила, “Говедарци“ - ДЛ Боровец, “Балканец“ - ДЛ Троян, “Игралище“ - ДЛ Цапарево, “Габра“ - ДЛ Елин Пелин, “Ясенково“ - ДЛ Шумен, “Островче“ - Разград), дендрариум, информационно-издателско звено с архив и библиотека. Неразделна част от Институт за гората- БАН са 4-те опитни бази (по залесяване и борба с ерозията - Сандански; по по иглолистните гори в Рила - Говедарци; по буковите гори в Стара планина – Етрополе и по иглолистните гори в Родопите - Велинград).
Още през първата година на обособяване на Института за гората като изследователско звено към Българската Академия на науките( през октомври, 1954 г.) в м. Беглика (Баташко) е създадена Опитна база по иглолистните гори с първи ръководител ст.н.с. Неофит Спасов( 1954-1961). От 01.02.1960 г. Научно-изследователският институт за гората и горското стопанство при МЗГ, Институтът за гората-БАН и два отдела от НИИГП при МТП се обединяват в един Институт в системата на БАН под наименованието “Централен научно-изследователски институт за гората” (ЦНИИГ). През същата година (ноември 1960 г.), Опитната базата за иглолистните гори е преместена в гр. Велинград с ръководител н.с. Костадин Шиков (1961-1989). Така се е поставило началото на първата и единствена да този момент научно-изследователска действаща единица в нашия град. През 1968 г. на основание на заповед на МГГП, ГС “Велинград” предава построената през 1964 г. ведомствена административна сграда на бул. “Девети септември” (днес “Хан Аспарух”) №44 за стопанисване и ползване от Опитна база за иглолистните гори при Институт за гората. Вече 53 години на това място се работи върху изследвания в иглолистните гори на Родопите. През време на своето съществуване в базата последователно са проучвани въпроси по различни профили, като механизация на горския транспорт, механизация на лесокултурните дейности, общо лесовъдство, генетика и селекция на горскодървесните видове, горска таксация и лесоустройство.
Историята на Опитната база за иглолистните гори към Институт за гората - БАН е историята на хората, които са работили и работят тук за развитието, утвърждаването и издигането на нивото и престижа на лесовъдската наука в града, региона, страната и в чужбина. В настоящата юбилейна статия са представени с кратки биографични, професионални и научни данни всички “труженици”, творяли истинска наука през всичките тези години в нашия град.
ст.н.с. II ст. д-р Костадин Тодоров Шиков (работил в ОБИГ от 1955 до 1994)
Завършил е лесовъдство в ЛТФ на СУ през 1953 г. Работи в ГПП-гр.Пещера (1953-1954) и Техникум по горско стопанство, гр.Батак(1954-1955). Започва работа в Опитната база през 1955, когато тя се намира в м. Беглика. Последователно е научен сътрудник (1955-1971), доктор (ксн) 1969 г., ст.н.с.II ст. (1971-1989), като е ръководител на базата от 1961 до 1994 г. (с кратко отсъствие за 1989-1994 г., когато работи като преподавател в университет в Алжир). Работил е в научните направления “Горска таксация” и “Лесовъдство”. Има над 60 работи в областа на горската таксация, лесовъдството и нормативно-справочната база, по-важни от които са приетите в практиката нормативно-справочни таблици, в чието разработване участва (обемни и растежни таблици за белия бор-1977 г.; сортиментни таблици за белия и черния бор-1980, растежни таблици за смърча и елата). Издал е множество научно-популярни статии.
н.с.I ст. Георги Мирчев Пасков (работил в ОБИГ от 1965 до 2000)
Завършил е ВЛТИ през 1961 г. със специалност “лесоинженерно дело”. Започва работа като началник участък в ГС “Беслет” през 1961 г., а от началото на 1962 до 1965 г. е старши инженер в Нормативно-изследователско бюро - база гр.Велинград. В ОБИГ-Велинград постъпва през 1965 г. Последователно е научен сътрудник III ст. (1965 г.), научен сътрудник II ст. (1965-197) и научен сътрудник I ст.(от 1971 г.). Завеждащ базата 1989-1994 г. Има 11 научни, около 30 научно-популярни публикации, по-голяма част свързани с механизация на горскостопанските работи, както и четири труда в сборници, съставени от Нормативното бюро за ползване от горските стопанства.
н.с.I ст., д-р Димитър Василев Табаков (работил в ОБИГот 1966 до 2005)
Постъпил в ОБИГ-Велинград през 1966 г. като техник-лесовъд (1966-1973). Завършва ВЛТИ през 1973 г. и е назначен за научен сътрудник III ст. (1973-1977), научен сътрудник II ст. (1977-1982) и научен сътрудник I ст. (от 1982 г.). През 1997 г. придобива степен “доктор” (ксн). Ръководител е на базата от 2000 до 2005 г. Работил в научното направление “Лесовъдство”. Има научни публикации, свързани с влияние на отгледните сечи върху устойчивостта, растежа и продуктивността на изкуствени чисти и смесени горски екосистеми; закономерности във формирането и отгледни сечи в елово-смърчовите младиняци и разработване и внедряване на по-съвършенни способи и технолигии на главни сечи в планинските гори с различно функционално значение.
В ОБИГ-Велинград, през годините са намерили своето професионално поприще техник-лесовъдите Никола Никифоров Руменин, Васил Христов Кадурин, Венета Петр. Руменина, Георги Ив.Колчагов.
Тук са работили д-р Илия Ненов Радков (командирован през 1962-1964 г., в последствие ст.н.с.I ст. в Институт за гората-БАН), н.с. Димитър Миланов Кушлев (1962-1969, по-късно ст.н.с.II ст. в Институт за гората-БАН), н.с.Александър Хараланов Александров (1963-1967, сега академик в БАН), н.с.Иван Василев Михов (1968-1971, в последствие професор, преподавател по горска таксация в Лесотехнически университет-София).
През годините е съществувала добра връзка на базата с практиката и други ведомства. Научните сътрудници редовно са участвали в местните научно-технически мероприятия, в курсове за квалификация на служителите и работниците от горските стопанства, в специализирани комисии и експертни съвети. Много ученици от Горския техникум са изготвяли дипломните си работи и доклади по материали и под методическото ръководство на научните работници, които са участвали още при обучението на ученици от местните училища с уроци, нагледни материали, новости в областта на горското стопанство. Непременно е било вклюването на сътрудниците при провеждане на лесоустройствените съвещания и приемане на лесоустройствените проекти. Изготвяни са множество рецензии във връзка с процедурите по защита на научна степен на кандидати от Институт за гората-БАН и ВЛТИ.
Понастоящем в базата работят двама научни работници. Ръководител на базата от юни 2006 г. е гл.ас. д-р. инж. Ангел Атанасов Ферезлиев. Завършил специалността “горско стопанство” и дипломиран инженер по горско стопанство - ВЛТИ - София (1995 г.) Работи в ДЛ “Велинград” (1999 г.) и в ПГГС “Христо Ботев” Велинград (1999-2006, преподавател и пом.директор). Започва работа в ОБИГ-Велинград през 2006 г. като лесничей и ръководител база. От 2010 г. е научен сътрудник II степен, а от 2011 г. - главен асистен в БАН. През 2012 г. придобива образователна и научна степен “Доктор” по научната специалност “Горско стопанство”. Работи в научните направления “горска таксация и лесоустройство”. Има издадени 6 и две под печат научни статии, както и 5 научно-популярни, публикувани в местните медии. С принос към разработване на научно-таксационната база, като ръководител на научния колектив за представената и приета за прилагане в горскостопанската практика от МЗХ-ИАГ през 2010 г. на научно-приложна тема “Определяне на средните видови числа и съставяне на таблица за видовите числа за дугласката в Западни Родопи”. Участва в няколко медународни проекта, като финансирания от EU, Lifelong Learning Programme “Case Forest - pedagogics towards sustainable development” (2008-2010) и COST-EU RTD Framework Programme FP-1001- USEWOOD” Improving Data and Information on the Potential Supply of WoodResources: A European: Approach from Multisource National Forest Inventories”( 2010-2014).
Като лесничей в ОБИГ-Велинград от 2010 г. работи д-р инж. Гено Николов Пеев. Завършил е ВЛТИ през 1978 г. и започва работа като референт по лова в ГС “Селище”. През 1979 г. е преназначен на длъжността началник на ГТУ в ДЛС “Тракия”-Пловдив. От началото на 1980 г. след конкурс е назначен научен работник в НПСЛС-София. В края на 1984 г. е зам.-директор на ДЛС ”Родопи”-Батак, със седалище в гр.Велинград. От 1985 г.до края на 1995 г. е директор на ДЛС ”Чепино”-Велинград, а за периода 1998 до 2001 г.- главен експерт по лова в РДГ-Пазарджик. През 2001 година е назначен за директор на ДЛС ”Алабак”-Велинград, на която позиция е до 2010 година. Придобива ОНС ”Доктор”. през 2006 г. Има участие в издаването на 6 и 1 под печат научни статии. Работи в сферата на “горската генетика, физиология и култури”.
В заключение можем да отбележим, че във Велинград се извършва реална научно-изследователска дейност вече над половин век, през който период са работили поколение учени, на които днес дължим признание. Гордеем се с привилегията да бъдем едни от тях и техни последователи, продължавайки в тези трудни времена святото дело в истинска служба на българската гора!
гл.ас. д-р Ангел Ферезлиев, ръководител на ОБИГ-Велинград