Човекът е човек, когато е на път - хубаво и точно си го е казал Пеньо Пенев. Защо ли? Защото човекът е любознателно същество, винаги иска да види и научи нови неща. А как, ако не излезе от средата, в която живее?
С това малко дълго въведение започвам разказа за едно чудесно турне на смесения хор “Николай Гяуров” в Харманли и в Одрин, Република Турция. То бе запланувано и осъществено от ръководството на читалище “Отец Паисий”. А причината бе покана за участие в европейски проект, спечелен от читалище “Дружба” - Харманли, който събра на сцената няколко хорови колектива от различни краища на България, Русия и Ирландия.
Фестивалните вечери бяха две - на 31 май и 1 юни. Ние пяхме първата вечер заедно с домакините и ирландския хор под диригенството на младия О’Съливан. Представянето ни беше много успешно, въпреки вълненията и безпокойството. Благодарение на младия диригент Момчил Томов и рутината на всички хористи пожънахме успехи. И това пролича от ръкоплясканията и възгласите на публиката, която не дочака края на изпълненията и бурно реагира. Като професионалист твърдо мога да кажа, че достойно защитихме името на патрона си, а Момчил доказа, че младостта може да бъде гарант за качество. Не мога да не спомена Таня Енчева - нашата “вечна корепетиторка”, която бе мъдър стожер и съветник.
Нашият репертоар се отличи с мелодика, чувственост и жанрово разнообразие, което не забелязахме в другите изпъленния. Това го направи достъпен за цялата публика и дава възможност за участието и в още по-отговорни фестивали и конкурси. Стигайки до този извод, трябва да спомена и труда, който хористи и диригент положиха, за да се стигне дотук. Самодеецът е кален в жестоки битки, от които излиза още по-издръжлив и мотивиран. Само че не всички са в състояние да го разберат и са длъжници на хористите от хор “Н. Гяуров”.
Искам да кажа няколко думи за проекта “Харманли в песни и багри”. Той успя да събере повече от 300 хористи, които в един момент заговориха на езика на музиката и изразиха своите чувства на доброжелателство и позитивност. И това пролича в двете вечери след официалната част, където всички пяха, танцуваха, създадоха връзки и приятелства, а зарята беше чудесен завършек на този фестивал.
На 2 юни сутринта, под ромона на дъжда, заминахме за Турция. Трябваше да участваме в църковната служба на българската православна църква “Св. Георги” в Одрин. Посрещнаха ни отец Александър и съпругата му Мария, които стопанисват и управляват този имот заедно с двете си дечица, които се оказаха много вещи в църковните процедури. В службата изцяло участие взеха хористите Маргарита Шаламанова, Нина Томова и Никола Мирчев. Хорът даде начало с няколко църковни песнопения, които развълнуваха всички и предизвикаха сълзи в очите на присъстващите.
След това разгледахме чудесния двор със зеленина и цветя, етнографската сбирка с костюми и вещи от бита на българите. Отец Александър разказа за сбирките на българите от Одрин и в читалището, което също се намира в църквата. Породи се едно много топло общуване, имахме чувството, че отдавна сме приятели с това чудесно семейство, което излъчва обич и всеотдайност към своето възрожденско дело. Разделихме се с обещание за нови срещи, след което тръгнахме и Одрин.
Разгледахме голямата джамия в центъра на града, общувахме с продавачките от покрития пазар на чист български език, опитахме прословутите одрински баклавички. И най-интересното беше, че не чувствахме, че сме в чужда държава. Паметникът на героите от България, участвали в Балканската война, сам по себе си говори за добросъседските отношения, въпреки желанието на някои политици да игнорират очевидното.
Завърнахме се в България още под влиянието на доброто преживяване и обогатени с нови впечатления и емоции.
Ели Гикова-Саздова
На езика на музиката
