Танцовият клуб “Росица”, организатор на фестивала “Хоро край извора”, носи името на жената, която го е създала и ръководи - Росица Стоицова. Разговаряме с нея минути след края на фестивала, често прекъсвани от гости, които си тръгват и искат да кажат “Довиждане”. Всички до един прибавят колко им е харесало във Велинград, какъв чудесен фестивал се е получил и че ще дойдат отново...
- Госпожо Стоицова, как изглежда фестивалът в цифри?
- Тази година клубовете са 24, колкото бяха и през 2012 г. Но участниците са повече - 650 танцуващи плюс още поне 200 човека, които са дошли с тях. Половината от клубовете са същите като на първото издание, а останалите идват за първи път. Радвам се, че покрай фестивала докарахме толкова много хора във Велинград. В рамките на официалната програма бяха изиграни между 32 и 35 хора.
- Как да си обясним огромният бум и интерес към българските народни танци, на който сме свидетели през последните години?
- Българинът търсеше нещо истинско, българско. Иска да съчетае в свободното си време движение, социални контакти и уникалното чувство на гордост, че си българин, което дават нашите народни танци. Няма човек, който да е научил две хора и да можеш да го изгониш от залата, това е невероятна пристрастеност! Танцуват спокойни, позитивни и добронамерени хора, каталясват от репетиции и продължават да търсят контакти извън тях. Всяка пролет и есен правим по една екскурзия из България, като посещаваме всички духовни, природни и културни забележителности. Танцът ни помага да създаваме приятелства и да се чувстваме горди българи. Да не забравяме, че българското хоро е по модел на строежа на вселената. Хватът човек до човек, кръгът, който се затваря от хора с положителен заряд с музикант в средата - всичко това създава и дава невероятна енергия. А танцът усилва вибрациите и тази енергия, защото не можеш да танцуваш, ако си настроен негативно. Има невероятна магия в българското хоро!
- Участвате в доста фестивали, какво е нивото на велинградския “Хоро край извора” в сравнение с другите?
- Правят се много и различни фестивали. Клубовете са създадени с идеята хората да се раздвижат и да се научат да танцуват автентични хора от всички области. Това е различно от ансамблите за автентичен фолклор, които представят само танците от своя регион. Ние искаме да затанцуваме най-доброто от цяла България - отиваш например във Видин и заиграваш тяхното хорце. На някои фестивали се включват т.нар. “авторски хора”, което за мен е недомислено, защото хората трябва да са автентични. На нашия фестивал клубовете представят по две автентични и една хореографска обработка. Всеки си намира фестивала, който му доставя удоволствие и благодарение на разнообразието нямаш чувството, че си на едно и също място. Фестивалите са още един начин да се срещаме, дават много в това време, когато всеки от нас е затворен или пред компютъра и хората не контактуват. Мнозина намират в хората нещо, което не са знаели, че им липсва. Затова има бум на любовта към българския танцов фолклор. Това го нямаше, когато всичко се финансираше през различни културни институции и се посещаваше насила. Тук всеки сам финансира всичко и това също носи удовлетворение.
- Изпълни ли “Хоро край извора” задачата си за тази година?
- Това бе най-мащабното събитие в Празниците на културата, благодарим и на общината, че ни подкрепи. За първия фестивал тръгнахме с идеята да се съберем, да танцуваме и да се забавляваме, а на втория ден да подарим едно автентично хоро от нашия край. Нашият фолклор е непознат - хора, костюми, песни. Още докато бях в ансамблите “Вела” и “Здравче-венче” съм събирала много автентични танци - имаме уникални танци, имаме уникален женски еднопрестилков костюм, които трябва да запазим и да покажем. С хорото, което научиха тук миналата година, някои от клубовете вече се явяват по фестивали и печелят награди. Надяваме се същото да се случи и този път. Правим фестивала за града, за всички, които си изкарват хляба тук - участниците се връщат, защото посещението им във Велинград е било свързано с положителни емоции и тогава не гледаш дупките по улиците. Ще ги чакаме догодина да се върнат отново на “Хоро край извора”.
Елена Баева