В първите дни на август централният площад на Велинград ще се превърне в кинозала под открито небе. На 7 август ще започне третото издание на Международния фестивал на музикалните филми “Николай Гяуров”, който ще продължи до 11 август. Вечерта на 9 август в нашия град ще гостува Пътуващото лятно кино на Българската национална телевизия. Това е добър повод да се върнем назад в годините, когато в Чепино, Лъджене и Каменица имаше киносалони, а през топлите летни месеци велинградчани и гостите на курорта с удоволствие ходеха на Лятно кино. Завъртаме лентата с един от най-дългогодишните кинооператори във Велинград, а следващата седмица ще дадем думата на още негови колеги.
“Чапаев” - най-гледаният филм, лентата за “Граф Монте Кристо” - 3 километра
В последните години, когато във Велинград не остана нито един работещ киносалон и не може да се гледат филми на широк екран, си припомняме за отминалото време и първите стъпки на киното в Чепинския край. Своите спомени и емоции от онези години сподели дългогодишният киномеханик Борис Якимов - Боката.
Вече надхвърлил 80 години (роден е през 1929 г.), той си спомня от своето детство кой е бил най-гледаният филм в Чепино през далечната 1941 г. Колкото и днес да е странно, това не е бил някой немски, френски или американски филм, а съветският “Чапаев”. За да гледат подвизите на червеноармейския герой идвали зрители и от близките села Лъджене и Каменица, където по-късно също се повили киносалони. Важна подробност е фактът, че първото кино в нашия край се открива точно в село Чепино и се е помещавало в сградата на читалището. Тогава хората му измислили име и то било известно като кино “Аджията” ( диалектно произношение на думата “хаджия”). Така наричали г-н Васил Анчев от Пазарджик, който стопанисвал киното и се грижел да подсигурява филмовите ленти за кинопрожекциите.
Борис Якимов - Боката започва да работи като киномеханик още през 1950 г., след като изкарал в София съответните курсове. За целия период на дейността му през неговите ръце минават над 4000 филма. В първите години е имало само по една киномашина и се е налагало по средата на филма да се смени лентата, което е водело до прекъсване на прожекцията за няколко секунди. Едва по-късно са доставени и втори киномашини, които значително облекчават работата на операторите. Обикновено дължината на една филмова лента е била между 600 и 700 м, но филмът “Граф Монте Кристо” с продължителност от 3 часа и половина е имал обща дължина на лентата от 3 км. По онова време ходенето на кино е било нещо като празник, а е имало и един период, в който са се организирали т.н. “киноувеселения”. След свършване на прожекцията подвижните пейки и столове се премествали и се оформяло място за танцуване. Започвали забави с жива музика и много песни и хора.
В средата на 50-те години на миналия век е започнало да работи и Лятното кино в парк “Двореца”, което е дало възможност на хората да се наслаждават на седмото изкуство сред природата, под открито небе. Преди появата на Лятното кино са идвали пътуващи кина за прожекции на открито, но постепенно тови начин за прожекции е бил преустановен.
Борис Якимов - Боката не забрави да спомене и за своя обичан и уважаван колега Илия Благов - Личкин, работил в киното на кв. Лъджене. Въпреки че в началото (преди да бъде пратен на курс за киномеханик) е бил напълно самоук, Личкин е станал напълно отдаден на професията си, която е работел с голямо желание и отдаденост. Казано по друг начин - сърцето му е било в кабината за прожекции и винаги е изпълнявал с удоволствие задълженията си, които за него са били приятни занимания.
Гледането на видео в домашни условия или тегленето на филми от интернет изместиха, но не могат да заместят пълноценно усещането и емоциите на филмите в киносалона. Ходенето на кино имаше и социален ефект, помагаше за общуването и за създаването на определена култура, свързана с откриването на ценностите в живота.
На 9 август във Велинград ще пристигне пътуващото лятно кино по инициативата на БНТ. На площад “Николай Гяуров” ще бъде поставен екранът, а за всички желаещи да гледат филм на открито ще остане единствено усилието да отидат там.
Георги Дишлянов
КИНО ПОД ОТКРИТО НЕБЕ
