Елена Дрянкова е последното назначение на кинооператор в нашия град. След завършване на гимназиалното си образование във Велинград тя продължава обучението си в София в Техникум по фина механика и оптика “Ломоносов”, специалност кинотехника. От м. август 1981 г. започва работа във велинградските киносалони и така чак до 1994 г., когато след промените от 1989 г. настъпват промени и в киноразпространението,особено в провинцията и малките градове.
За началото на своята кариера като кинооператор Елена Дрянкова си спомня с вълнение, както и за препълнените салони на читалищата във велинградските квартали. Когато започва работа, е посрещната от “тежката артилерия” на нашето кино - Илия Благов-Личкин, Георги Ганев (чичото на Стоян Ганев), Борис Якимов-Боката, първата и единствена дотогава жена кинооператор в нашия град Соня Мирчева, както и от директора Костадин Пукнев.
По това време киноразпространението е било към Кинефикацията в Пазарджик и са съществували две разпространителски вериги - градска, в която са били включени кината в Лъджене и Каменица и селска верига, към която е било киното в Чепино. Целта на това разделение е била да може да има по-голямо разнообразие на прожектираните филми.
Елена си спомня, че в Чепино са прожектирани стари филми от класиката като например “Слона, моят приятел” и как Боката е успял да го издейства и за кината в Лъджене и Каменица - имало толкова много посетители, които са знаели всички реплики и песни, че ако лентата прескочи, ставало война в салона. ”А лентата е стара, минала е общо над 800 прожекции и се пука и къса, а те си мислят, че прескачам, за да свърши филмът по-бързо и да си отида по-рано.”
На въпроса ми кои са били най-гледаните филми по онова време, Елена казва, че българските исторически филми са събирали най-много зрители, като в салона винаги е имало повече от 50 души правостоящи и постави на първите места филмите “Хан Аспарух”, “Време разделно”, ”Сватбите на Иван Асен”, “Калоян”.
И още неща си спомня Елена Дрянкова за онова време: че още в далечната 1980 г. си е карала стажа в студийно кино в София, в което е имало само 40-50 места, а филмите са се гледали с очила (както днес,когато се гледат филми на 3D), а в надписите на телевизиите и новите филми и сега чете имената на кинооператори, с които е учила.
А за работата на Лятното кино и прожектираните там филми, за създаването и работата на чудесния видеоклуб, който Велинград имаше някога - ще върнем лентата” и към тях с още разкази на велинградчани, свързали професионалния си път с киното.
Веска Божкова
Българските исторически филми събирали най-много зрители
