“- Срам ме е да призная, но никога не бях чувал за ЦЕРН - опита се да завърже разговор Лангдън.
- Нищо чудно - отвърна Кьолер. Лаконичният му отговор бе сурово прецизен. - Повечето американци не смятат Европа за световен лидер в научните изследвания. Те ни възприемат като стар търговски квартал - което е доста странно, като се замислиш за Айнщайн, Галилей и Нютон.”

Краткият диалог е от “Шестото клеймо” - бестселърът на Дан Браун, от който много хора за първи път чуха за ЦЕРН. Не е така за две учителки по физика от Велинград, за които ЦЕРН е от онези големи мечти, сбъдващи се по най-неочаквания начин. Г-жа Митка Боснева от Основно училище “Неофит Рилски” във Велинград и г-жа Мариана Радева от СОУ “Методий Драгинов” в Драгиново извоюваха чрез кандидатстване по програма и отлично професионално представяне своя шанс да посетят най-големия научен център в сърцето на Европа. И днес разказват за ЦЕРН като за сбъдната мечта.
Най-голямата научноизследователска лаборатория в света е създадена още през 1959 г. Далеч преди да се прочуе с Големия адронен колайдер и откриването на бозона на Хикс, наречен “божествената частица”, ЦЕРН е в основата на Мрежата. Защото точно тук, на границата между Швейцария и Франция, англичанинът Тим Бърнърс Лий и ЦЕРН създават хипертекстовия проект Световната мрежа и обявява, че тя ще бъде свободна за всички ползватели. Това, което през 1989 г. е научна революция, днес е Мрежата, в която сме всички.
Абревиатурата ЦЕРН на френски език означава Европейски съвет за ядрени изследвания. В самото начало в организацията се включват 12 страни от стария континент, към които през 1999 г. се присъединява и България и днес общият брой държави-членове е 20. В момента около 2500 научни специалисти, както и около 8000 физици и инженери от 580 университети и институти, от 85 националности участват в международните експерименти на ЦЕРН.
През 2008 г. в ЦЕРН започва да работи програма за квалификация на български учители. Идеята е на Мик Стор - директор на международните учителски програми и ученически визити и отговорник на службата за посещения в ЦЕРН. От 2011 г. програмата се финансира от Министерството на образованието и науката. България е 15-тата държава-членка на ЦЕРН, която работи по Национална програма за обучение на преподавателите на български език и трябва да сме горди с това! От българска страна огромна заслуга за Националната учителска програма имат и професор д-р Владимир Генчев от ИЯИЯЕ към БАН - научен ръководител на програмата, д-р Свежина Димитрова - директор на Националната астрономическа обсерватория и планетариум “Николай Коперник“ във Варна, инициатор и ръководител на групата, Зори Захариева от ЦЕРН, сектор “Ускорител”и и отговорник за ученическите визити. Това са хората, които работят за учителите и техните ученици и за издигането на авторитета и обучението по физика и астрономия в България.
На въпроса какво всъщност прави ЦЕРН г-жа Боснева и г-жа Радева изброяват: ЦЕРН търси отговори на фундаменталните въпроси за нашата Вселена, ЦЕРН разширява предела на технологиите, ЦЕРН подготвя утрешни млади учени, ЦЕРН обединява нации чрез наука. Най-новите изследвания сочат, че ние познаваме едва 4% от Вселената, а другите 96% е невидима, тъмна, черна материя, за която почти нищо не знаем! В ЦЕРН търсят и намират отговорите на въпросите какъв е строежът на Вселената и защо тя се разширява, как си взаимодействат материя и антиматерия, частици и античастици, как възниква масата на елементарните частици и т.н., и т.н.
За учителките по физика от Велинград посещението в ЦЕРН е равно на пет незабравими дни в една академична, интересна и динамична среда, завладяваща със своята научност и изследователски дух. Пет незабравими дни с лекциите на наши и чужди светила в науката като Mик Стор (ЦЕРН), Зорница Захариева (ЦЕРН), д-р Свежина Димитрова (Астрономическата обсерватория Варна), проф. д-р Владимир Генчев (ИЯИЯЕ, БАН), д-р Ангел Ангелов (ИЯИЯЕ,БАН), Цанко Спасов (ЦЕРН), д-р Деян Йорданов (Института “Макс Планк“), Антон Топуров (CERN), Даниела Кирилова (БАН), Катя Сергиева (Медицински университет София), Преслав Константинов (ИЯИЯЕ, БАН), Петър Христов (CERN), проф. Димитър Балабански (ИЯИЯЕ, БАН), Георги Анчев (БАН), Андрей Маринов (ИЯИЯЕ, БАН) и др.
Най-незабравимият спомен от ЦЕРН е вълнението при спускането при строги мерки за сигурност на 115 метра под Земята, за да посетят обекти от LHC - Големия адронен колайдер, дълъг 27 километра, където на 04.07.2012 г. бе регистрирано едно от най-колосалните предположения - наличието на бозона на Хигс. При влизането в Големия адронен колайдер човек е на територията на Швейцария, а при излизането вече е във Франция.
Извън стените на ЦЕРН също има какво да се види: прекрасната Женева, невероятната сграда на ООН, подредената и дисциплинирана Швейцария плюс пътуването през 7 европейски държави, всяка от които има какво да покаже на своите гости. Както при всяко общо пътешествие, се създават незаменими контакти и приятелства - домакините ги канят в швейцарска кръчма, гостите от България подготвят чудесна вечер с български специалитети и настроение.
Сега, в навечерието на новата учебна година, двете учителки казват, че са се завърнали като истински посланици на ЦЕРН, изпълнени с огромно желание да вдъхновят младите хора и своите ученици и да засилят техните интереси в сферата на науката, на инженерните дисциплини, на IT-технологиите, на физиката, на физиката на елементарните частици и т.н. Готови са на практика да следват новия модел на ЦЕРН за връзката между учител и ученик и всички в звеното на научно-техническите постижения. А следващата голяма цел и надежда е да успеят да заведат в ЦЕРН своите най-добри ученици, за да се докоснат до голямата наука и да се стремят да станат част от нея.
Елена Баева