На 12 октомври в малката зала на читалище “Св.св. Кирил и Методий” във Велинград бяха представени две книги на Кръстю Кърпачев, чийто младежки години са свързани с Чепино. Срещата бе открита от председателя на читалището Георги Василев. Авторът не присъства лично, но от негово име откъси от новата му книга “Аз бях офицер” прочете неговата дъщеря.
Повече за книгите “Когато бях овчарче” и “Аз бях офицер” разказа д-р Александър Попов. Според него “Ако си грамотен и вече на години, седни изапиши нещичко от преживяното - своето, на родителите си, на дедите си, каквото си запомнил. Положи и своето камъче в многоцветната мозайка на времето, върху която да стъпи историята - истинската, а не съчинената”. Подобно верую следва и Кръстю Крапачев, който събира спомените от детството и младостта си в “Когато бях овчарче” и спомените си от три важни за отечеството епохи в “”Аз бях офицер”: “Когато все повече хора описват живота си, все по-достоверна и поучителна е историята на един народ, представляваща сбор от разумния живот на отделните личности, формиращи този народ като разумна и непреходна за времето общност”.
С увлекателен разказ д-р Попов се върна към края на 19 век, когато затънтеното село Чепино постепенно се разраства и преживява истински икономически и културен разцвет. Последвалата епоха, на която комунистическата идеология слагаше етикета “буржоазна” с отрицателен знак, в книгите на Кръстю Крапачев е време на растеж и прогрес. Като най-ярко доказателство д-р Попов посочи историята на Ушевата фабрика, давала хляб и поминък на 200 семейства в Чепино. Като акцент в “Аз бях офицер” той открои темата за родолюбието, с което Кръстю Крапачев е закърмен от детството си, а по-късно и като офицер и участник във втората фаза на войната срещу хитлеризма. В книгата си той проследява съдби на войници от царската армия, преследвани от “народната власт” след 9 септември 1944 г., включително на синовете на Райна княгина, единият от които е затворен, а другият изчезва безследно. Специално внимание е отделено и на преследванията срещу дружба “Родина” и особено на насилствената македонизация на българско население, която преживява и семейството на Кръстю Крапачев. Самият той отказва да се запише “македонец”, въпреки заплахите с уволнение. На последиците от сбърканата национална политика, включително смяната на имената, която тласна много хора към ДПС, без да знаят на кого всъщност служат, изпитваме и днес, подчерта д-р Попов.
“Няма по-мъдър учител от историята”, пише Кръстю Крапачев, а д-р Попов допълни, че цената на книгите за миналото расте, когато ни помагат да разрешим проблемите на настоящето. Работейки като редактор и екскурзовод, владеейки 3 езика, с широк културен хоризонт, отворен към света, Кръстю Крапачев е от българите, които не само могат да вземат от Европа знания и ценности, но и да дадат свой принос. Книгите му внушават важната поука, че родолюбието е над всичко, над всякакви тънки политически сметки и жажда за власт. А днес повече от всякога трябва да бъдем родолюбци и да възпитаваме децата си в родолюбие, защото от нас зависи да превърнем България в обиталище на мирни и достойни хора, каза д-р Александър Попов.
Българските песни на самодейците от читалището бяха достоен финал на срещата, а книгите със спомени на Кръстю Крапачев можете да намерите в библиотеката в Чепино.
Елена Баева
Няма по-мъдър учител от историята
