Прозорец с пъстроцветна светлина

Публикувано на 12 Nov 2013 08:55

В живота на остаряващия човек не е нужен лукс и шеметно разнообразие, достатъчно е да чувства топла грижа и уважение. Точно това почувствахме и живеещите в Дома за стари хора “Ела” във Велинград. Тук се грижат за нас денонощно и нищо не ни липсва от материалния живот, но колко е радостно, когато проявяват грижа и за душевния ни комфорт.
Ръководството на дома организира поклонение пред мощите на Свети Иван Рилски в Рилския манастир. Това ни зарадва много: първо се измъкваме за един ден от еднообразния живот в дома и най-вече - ще се поклоним и помолим за това, което ни тежи на душите, на Божия угодник, който чува молитвите на тия, които му се молят с вяра.
Тръгнахме рано сутринта с рейс, осигурен от община Велинград със съдействието на кмета Иван Лебанов. В чантите на всеки имаше храна за целия ден, приготвена от персонала в столовата, шише велинградска студена вода и 20 огряли усмивки на пътуващите.
А то ден ли беше, чудо ли беше?! Октомврийското слънце заливаше всичко с пъстроцветна светлина и под лъчите му гората разкриваше цялата си пъстроцветна красота. Пътувахме и пеехме, по-точно пееше Киро - ей, тоя човек не си знае дарбата! Изпя не знам колко песни, пригласяха и други, и сестра Малчева - кой колкото може и знае от песента. Да не повярва човек, че пътуват стари хора, с бастунчета и болежки.
На няколко пъти спирахме да се разтъпчем и пак на път. Искам да не пропусна да спомена жената, която организира и води пътуването - Таня, една от домуващите. Всичко беше тип-топ. С нас бяха 2 медицински сестри и 2 от санитарките, готови да помогнат - нали сме малко “чурук” компания, все стари хора.
Така захласнати от есенната красота, пристигнахме пред Светата обител. Имахме късмет, че един от послушниците бързо доведе отец, кйто откри саркофага на Свети Иван Рилски и всички се наредихме да му се поклоним. Църквата ни смири, запалихме свещички. Чувствахме колко доброта и величие се крият в нашата вяра. Бяхме различни, променени, макар и за един ден. Тази Света Рилска обител с нейния светец ни е запазила през толкоз много векове и сигурно така ще е до свършека на света.
След като свърши поклонението, Таня освети пред иконата на чудотворната Света Богородица една пита, която после разчупи и даде на всеки по парче. Мария, една от санитарките, ни почерпи с домашно приготвен тиквеник - тя е голяма майсторка.
Не мина и без изпитание, но като че ли Благият светец го беше допуснал, за да изпита нашето смирение и търпение. Рейсът ни се повреди, но веднага от общината и дома ни изпратиха бусчета и две леки коли да ни приберат. Тек е мястото да отбележа колко са грижовни тия, дето отговарят за нас. Телефоните на шофьора и двете служителки от патронажа прегряха от обаждания за нашето завръщане. И какво толкова!? Просто емоция и 40 минути чакане, докато дойде “подкреплението”.
Отново на път в удобните бусчета с усмихнати шофьори и усмихнати пътници. Велинград ни посрещна със спускащ се вече мрак, но в душите на всеки от нас грееше онова прозорче с пъстроцветна светлина, което бяха погълнали очите ни.
Благодарим на всички, които ни подариха тоя щастлив ден и, ако не е нескромно, си пожелаваме пак да ни споходи такава радост.
Вера Станчева, една от Дома за стари хора “Ела”

Отказаха вписване: решенията на събранието на читалището в Чепино са незаконосъобразни

01 Apr 2026 07:03

На 31 март Агенцията по вписванията (АВ) към Министерството на правосъдието отказа да впише решенията, гласувани на отчетно-изборното събрание на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“...