Климатът ни предизвиква да търсим решения
Темата какво ще бъде времето е вълнувала нашите предшественици още от дълбока древност, а през II в. пр.н.е. Хипарх пръв въвежда термина “климат” - от гръцки думата означава “наклон” и посочва пряката зависимост на климатичните явления от наклона на слънчевите лъчи спрямо хоризонта. През 1878 г. е създадена Международната метеорологична организация, която през 1947 г. прераства в световна и става специализирана агенция към ООН по въпросите на времето, климата и водите. Световната метеорологична организация изследва и сравнява резултати от 189 страни-членки на ООН, а през 1979 г. на първата световна конференция бие тревога за измененията в климата. Днес темата за климата е глобална, както са глобални и проблемите със затоплянето, засушаването, парниковия ефект, случващите се пред очите ни природни и екологични катаклизми.
Какви климатични промени настъпват на планетата и в частност в България и какви екстремни явления предстоят бе темата на лекцията на Тихомир Денев от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН. Ученият представи графики и данни, които сочат ясно изразена тенденция към затопляне в световен мащаб. Климатът на Земята винаги се е променял, а днес са факт намаляващата площ на снежната покривка в повечето райони на света, трайно намаляване на теглото на полярните мечки, появата на “климатични бежанци” - животински видове, които променят местоживеене си заради изменения в климата. През последните 20 години средногодишните температури в Европа са се повишили с 0.8 - 1 градуса. В северната част на Стария континент валежите са се увеличили с 10 до 40%, а на юг са намалели с около 20%.
В България от края на 70-те години на ХХ век се наблюдава трайна тенденция за затопляне. 18 от последните 21 години бележат положителни аномалии на средната годишна температура спрямо базисните данни от 1961-1991 г. След 1990 г. се отчита ясно повишение на температурата на въздуха, като минималните температури се повишават по-бързо от максималните. На места в Южна България вече има “тропически нощи”, в които термометрите не падат под 25 градуса по Целзий. Тревожна е ситуацията с валежите - тяхното количество и интензивност се увеличава, но са неравномерно разпределени и се редуват с дълги периоди на голямо засушаване. Заради тази аномалия сме свидетели как при интензивни валежи реколтата е слаба, тъй като засушаването е съвпаднало с вегетативния период на земеделските култури. Други аномалии са пролетните и зимни градушки, 30-дневни периоди без валежи, които повишават опасността от пожари, изтъняването на снежната покривка, изместването на горната граница при широколистните гори, което вещае намален дърводобив и др.
На фона на последиците от глобалното затопляне е изключително важно да бъдем подготвени за последиците, а институциите на държавно и местно ниво да не вървят след събитията, а да имат нужната организация как да се справят в случаи на природни бедствия. Честотата и повторяемостта на пожарите ще става по-голяма, смятат специалистите. Пак те са изчислили, че горските пожари възникват най-често между 14 и 16 часа в сряда и четвъртък. А точно Велинград е пилотния регион, в който се изследва опасността от горски пожари, като данните ще бъдат обобщени в карта на риска в рамките на международни проект. Така и ние ставаме част не само от глобалния проблем с климата, а и от търсенето на верни решения.
Елена Баева
Община Велинград - пилотен район
Проект “Съвместна оценка на риска от бедствия и готовността в дунавския макроегион“ (SEERISK) се финансира по Програма за транснационално сътрудничество “Югоизточна Европа 2007-2013 г.“ В него участват 9 европейски страни: Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Унгария, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения. Избрани са 6 пилотни района: Арат (Румъния), Шиофок (Унгария), Србак (Босна и Херцеговина), Темерин (Сърбия), Търнава (Словакия) и Велинград (България). Ролята на Община Велинград е ключова за изпълнението на проекта, тъй като тя е пилотен район за изработването на единна методика за оценка на риска и последващо изработване на карта на риска, подобряване на информираността на населението по отношение на климатичните промени и осъзнаване на опасностите от това. Към момента, в България няма такава методика, карти на уязвимите райони и карти на риска. Проектът има национално значение, защото единната методика за оценка на риска, отнасяща се за общината, ще послужи за картографиране на цялата страна.