Институтът за гората е постоянно научно звено в системата на Българската академия на науките (БАН). Той е създаден като специализирана Служба за горското опитно дело, изучаваща стопанисването и ползването на горите на България.
Службата по горското опитно дело у нас е записана по бюджета за финансовата 1928/1929 г., а действителното й откриване е на 1 декември 1928 г., т.е. датата на встъпване в длъжност на първия директор-основател, учения-лесовъд първи разряд Тома Христов Захариев. Той е възпитаник на Петербургския университет, в момента на назначаването за директор е бил преподавател в Средното лесовъдско училище и в Агрономо-лесовъдния факултет в София и ръководител на Института до кончината си през 1940 г.
От април 1929 г. в Службата постъпва първият асистент - лесовъдът Георги Сираков, който от 1944 г. става директор на Горския институт. През март 1931 г. е назначен вторият асистент - лесовъдът Асен Боянов Биолчев, преминал от октомври в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. По-късно той се завръща в Института и от октомври 1941 г. е и негов и.д. директор. В средата на 1933 г. лесовъдът Боян Захариев е назначен за асистент и началник-отдел. В началото на 1940 г. той спечелва конкурс за доцент в Агрономо-лесовъдния факултет. През 1937 г. в Службата по горското опитно дело постъпва лесовъдът Юрдан Духовников. След Тома Захариев ръководители на Института са Петко Чернаев (1941 г.) и Слави Лазаров (1942-1944 г.).
От 1 януари 1944 г. за началник-отдел е утвърден д-р Никола Пенев (бъдещ чл.-кор. на БАН), който е последен от постъпилите 10 изследователи. Тези лесовъди са пионерите на организираните горски научни изследвания у нас, бъдещите университетски професори. Те са бащите на горската дендрометрия, залесителното дело, укротените порои, лесознанието.
В края на 1951 г., след разделянето на дейността по стопанисване на горите от горската промишленост, се създава Научноизследователският институт за гората и горското стопанство към Главно управление на горите към Министерския съвет. Ръководители на този институт последователно са доц. Мако Даков, ст.н.с. Димитър Велков, ст.н.с. Йордан Енев, доц. Атанас Ганчев.
През януари 1954 г. се създава Институт за гората към БАН, като нова структура чрез обединяване на секция “Горска биология” с ръководител акад. Борис Стефанов от Института по обща биология и секция “Горска техника” с ръководител чл.-кор. Васил Стоянов от Техническия институт на БАН.
В края на 1953 г. към ИГ се създава Опитна база по залесяване и борба с ерозията - Кърджали, ръководена последователно от н.с. Стефан Ангелов и ст.н.с. Петко Петков (по-късно директор на ИГ - БАН). Опитна база по залесяване и борба с ерозията се организира и в Югозападна България (Кресна), която през 1956 г. се премества в гр. Сандански с ръководители н.с. Любомир Везев и ст.н.с. Атанас Мандев.
От 1954 г. в м. Беглика функционира Опитна база по иглолистните гори с ръководител ст.н.с. Неофит Спасов, която от ноември 1960 г. е преместена във Велинград, под ръководството на н.с. Костадин Шиков (в последствие ст.н.с. II ст. д-р., ръководител на базата до 1994 г). В нея работят д-р Илия Радков (през 1962-1964 г., в последствие ст.н.с.I ст. в Институт за гората-БАН), тогавашните научни сътрудници Димитър Кушлев (1962-1969, по-късно ст.н.с.II ст. в Институт за гората-БАН), Александър Александров (1963-1967, сега академик в БАН), Иван Михов (1968-1971 в последствие професор, преподавател по горска таксация в Лесотехнически университет-София) и Георги Пасков (1965 до 2000, по-късно н.с.I ст.). От 2000 до 2005 г. базата се ръководи от н.с.I ст., д-р Димитър Табаков (работил в ОБИГот 1966 до 2005). В ОБИГ-Велинград, през годините са намирали своето професионално поприще още д-р. инж. Гено Пеев (2010-2013) и техник-лесовъдите Никола Руменин, Васил Кадурин, Венета Руменина, Георги Колчагов. Ръководител на базата от 2006 г. до настоящия момент е гл.ас., д-р. инж. Ангел Атанасов Ферезлиев.
През 1957 г. в Етрополе се създава Опитна база по буковите гори с ръководители ст.н.с. Неофит Спасов, н.с. Георги Антонов, ст.н.с. Здравец Наумов. Опитната база по иглолистните гори в Говедарци бележи начало от 1962 г. с ръководители н.с. Георги Антонов, д-р инж. Илия Джоргов и техник-лесовъд Спас Ашков. Там изследователи са ст.н.с. д-р Васил Серафимов и н.с. Тодор Маринов. В тези години се създават и Опитната станция по бързорастящи горскодървесни видове в Свищов и в Бургас- Опитната база по дъбовите гори. Станциите методически се ръководят от Института за гората.
През периода 1954-1988 г. директори на Института за гората са акад. Борис Стефанов - от януари 1954 до май 1966 г., проф. Марин Маринов - от юни 1966 до януари 1986 г., и проф. Антон Матеев - до декември 1988 година.
Периодът след 1988 г. е свързан с преустройство и адаптиране на Института към условията на свободната пазарна икономика и апостолската дейност на ръководители на Института- чл.-кор. Александър Александров (1989-1993 г.), проф. Петко Петков (1993- 1995 г.), ст.н.с. Груд Попов (1995 г.), проф. Иван Раев (1995-2003 г.), акад. Александър Александров (2003-2011 г.), чл.-кор. Боян Роснев (2012 г.) и проф. Христо Цаков (от 2012 г. до сега), проф. Васил Димитров, проф. Цвета Найденова.
Понастоящем работата в Института е концентрирана в четири научни структурни звена: Лесовъдство и управление на горските ресурси; Горска генетика, физиология и култури; Горска екология; Горска ентомология, фитопатология и ловна фауна. Към средата на 2013 г. в Института работят 36 учени, от тях 5 професори, 16 доценти, 10 главни асистенти, 3 асистенти, технически сътрудници и административно-стопански специалисти, или общ щат 68 души. Доктори на науките са шестима и доктори - двадесет и трима.
Институтът за гората като част от българското общество преживява труден период на реформи и преструктуриране,търсене на достойна реализация, завещана ни от нашите първостроители преди 85 години. В последните години, въпреки трудностите се извършват фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на лесовъдството, екологията, опазването на горската флора и фауна, функционирането на горските екосистеми, тяхното съхраняване, възпроизводство и устойчиво развитие. През следващите години изследователската дейност на Института е насочена и към разработване на национални и международни проекти.
В годината на юбилея на 1 октомври бе проведено тържествено събрание за отбелязване на 85-а годишнината на ИГ-БАН в Големия салон на Българската академия на науките, последвано от Юбилейна международна научна конференция, провела се на 1-2 октомври във Федерация на научно-техническите съюзи, София.
В седмицата на “рождената дата”, нека си честитим годишнината и да пожелаем на всички учени и специалисти от Институт за гората здраве и професионално дръзновение, защото им предстои решаването на трудни и отговорни задачи за настоящето и бъдещето на българската гора. Честит Юбилей!
гл.ас. д-р, инж.Ангел Ферезлиев, ръководител на ОБИГ-Велинград, Институт за гората-БАН
проф. д.с.н. Христо Цаков - директор на Института за гората - БАН