Мъже и жени с побелели коси, но с пламък в очите, се събраха на 15 април в малката зала на читалище “Васил Левски 1904”. Повечето от тях носеха черно-бели снимки, запечатили вълнуващи моменти от тяхната младост. А младостта на мнозина е минала точно тук - на сцената, в залите, в библиотеката на каменското читалище. През октомври то ще отбележи 110 години от своето създаване и това бе конкретният повод за срещата на самодейците-ветерани.
За нас читалището е най-непреходната българска светиня, каза водещата на срещата Ани Станкова и изрази общата признателност към хората, съхранили именно тук жив каменския дух. Сред изтъкнатите ветерани на читалищната самодейност бяха Аврам Молхов, Владимир Въргов, Георги Пашов, Лиляна Христова, Лиляна Цветанова, Никола Делиев, Юлия Годева, Надка Делиева, Борис Начев, Мария Влахова, Пею Пеев, Люба Шопова, Иван Сергев, Любка Кривошийска и още много други, свързали своя живот с дейността на читалището.
Поетът Пею Пеев прочете своето най-ново, създадено ден по-рано стихотворение “Читалището”, посветено на предстоящия юбилей. Лиляна Цветанова се върна към годините, когато семейство, училище и читалище са били светините на младите и изрази съжаление, че сега не може да се напълни с хора дори и малката читалищна зала. “Младостта ни мина в читалището, играехме от сърце, тук се влюбих. Но не трябва да живеем с носталгия и минало, а да градим бъдещето на нашето читалище”, каза Л. Цветанова.
Ани Станкова прочете спомени на самодееца Тодор Данчев-Щуката за пъвата постановка на пиесата “Иванко, убиецът на Асена” от Васил Друмев на каменска сцена. Оживя времето на репетициите в 22 часа - след филма, на залепените с дъвка мустаци и бради, на мирните и щастливи за читалщната дейност години. Спомените на Владимир Въргов разказаха за посещението на академик Тодор Павлов, когото каменчани носили на ръце, когато дошъл на гости и нарекли читалището на негово име, както и за приноса на голяма част от председателите на читалището през годините.
Доказателство за силата на приемствеността бе изпълнението на правнучката на основателя поп Топорчо - Райна Топорчева. Двете с Йорданка Масларова попяха от сърце и не случайно избраха песента “Пуста младост”.
От спомен на спомен и от песен на песен - така ветераните-самодейци се върнаха към корените, без които е невъзможно и бъдещето на каменското читалище.
Елена Баева
От спомен на спомен
