Латинската дума за “пари” - “pecunia” произлиза от думата за “добитък/овца” - “pecus”. В това няма нищо случайно, защото дълго време човечеството и измервало имотността с овцете и техните продукти. Ако си спомним Златното руно, пастирската гега на Мойсей и Божия Агнец, ще открием още дълбока символика, запазила се през вековете и до наши дни.
Международният проект CANEPAL търси общите корени на европейското пастирско наследство и неговото съвременно състояние. По него работят 8 европейски държави, сред които и България в лицето на Националния исторически музей към БАН и партньори от НХА, Смолян, Златоград, Брезник, Костинброд и др.
Сред партньорите е и Исторически музей - Велинград, който приюти в една от залите на Художествената галерия гостуващата изложба на НИМ “Когато бях овчарче”. Тя бе открита на 8 май - дни след празника на овчарите Гергьовден и дни преди международния ден на музеите 18 май. За необятната вселена на митовете и легендите, посветени на овчарството, разказаха гостите от НИМ д-р Леонора Бонева, Вера Керелезова и д-р Светла Ракшиева. Честта да открие изложбата бе на Недялка Стефанова от Община Велинград.
Интерес за дошлите на откриването ученици от СОУ “В. Левски”, ОУ “Хр. Ботев” и СОУ “М. Драгинов” предизвикаха Майските музейни ателиета, които придружават изложбата и се провеждат под патронажа на директора на НИМ проф. Божидар Димитров и директора на Исторически музей - Велинград Снежана Велева. В рамките на първото ателие деца от Драгиново се учиха да плетат плет, а през следващите дни бяха организирани ателиета за изработване на плъсти, различни апликации и рисуване. В работата се включиха и гости от Регионалния исторически музей - Смолян, които разказаха и показаха как се правят упраталските китки от вечно зелено растение с пъстроцветни вълнени конци, с които невестите изпращали овчарите към Беломорието.
Посетителите на изложбата “Когато бях овчарче” ще могат да видят още икони, посветени на светци, покровители на овчарите и изработени с техниката плъст не само дрехи и завивки, а и легендата за Смолянските езера.
Темпо
“Когато бях овчарче”
