Точно преди 10 години група дейци на пловдивския туристически клуб “Пълдин”, страстно влюбени в планината, неведнъж изливали вълнението си от прекрасните гледки в стихове и музика, инициират среща на поети-туристи от цялата страна, като едновременно с това съставят и издават сборник с творби на участниците в срещата. Наричат сборника “Планински рими”. Имената на тези хора са Иван Цветков, Вера Кушева, Иван Пехливанов, Александър Георгиев и други. Оттогава създаденият от тях организационен съвет ежегодно събира поетите-туристи и ветерани, а срещите им, със съдействието и на пловдивската община, прерастват в национални празници на планинарската поезия. Сърцевината на празниците са поредните, всяка година издавани поетични сборници и представянето на творбите в тях от самите автори. Велинградските поети са най-голямата и впечатляваща с талантливи творби група на празниците. Първи се включват Анна Маргова, Ангел Горанов, Мария Табакова и Цветана Спасова. Веднага след тях идват Стойна Стоянова и Христина Димова, в четвъртия по ред сборник са вече и творби на Катя Славова и Любен Атанасов, последните две години към групата се присъединява и Боряна Стаева.
На 17 май за участие в десетия юбилеен празник на планинарската поезия в Пловдив отпътувахме с предоставен ни от общината превоз (благодарим за това на кмета Иван Лебанов) петима пишещи велинградчани - Анна Маргова, Стойна Стоянова, Катя Славова, Цветана Спасова и Боряна Стаева. Бяхме поканени като автори в новия сборник “Планински рими”..В просторната зала на ДКЦ-1 в града на тепетата се бяха събрали поети от цялата страна. Радостта от срещите на приятели беше истинска, разговорите бяха оживени, с интерес прелиствахме страниците на новия сборник. Както обикновено предговорът в сборника е на съставителя му Вера Кушева, а на задната корица, където по правило се помества най-хубавата, най-вълнуващата творба, е изведено стихотворението на нашата Анна Маргова “Тук Господ може би се е родил”, посветено на Велинград. И тази година домакините бяха подготвили празничен концерт, този път изнесен от хор към Дома на учителите в Пловдив - прекрасен песенен букет, посветен на Родината. Както винаги, имаше и виртуозни изпълнения на млади музикални таланти. Това беше хубава музикална прелюдия към поезията, която чакаше реда си да прозвучи в авторските изпълнения. А тя беше не по-малко красива и вълнуваща. С “Браво!” залата номинираше своите любимци. Всичко тук беше наситено с родолюбие. Вълнението преля на финала, когато участниците в десетия национален празник на планинарската поезия, станали прави, изпяха възторжено химна “Върви, народе възродени!”
Не случайно обичаме тези поетични празници. Те ни зареждат с енергията на живота, на любовта. За жалост организаторите обявиха техния край. Да бъдеш автор и творец на красиви и нужни на човешкия дух празници, едновременно с това да събереш в 10 ежегодно издавани сборници всичко, което музата е грабвала от развълнуваните души на десетки български поети-планинари и го е изливала в песни и рими; в същото време постоянно да търсиш пари и възможности за всяко следващо издание - това е удовлетворение, но и умора. Край в Пловдив и... ново начало някъде другаде в страната - обявиха организаторите Иван Цветков и Вера Кушева и обърнаха погледи към велинградската група с предложение да поеме щафетата. Бяхме изненадани. За да стане това, идеята за велинградски празници на планинарската поезия, по правило, трябва да се подеме от туристическите дружества и литературните клубове, да получи одобрението и съдействието на общинската власт, да се проучи опита на ТД “Пълдин” - Пловдив, да се преценят възможностите, да се осигурят средствата. Мина ни през ум и това - не би ли могло велинградските културни празници да вместят в себе си една такава идея? Тя ще доведе в града ни поети от цялата страна, които ще разказват за него.
Катя Славова