На 20 юни 2014 г. Варна, Добрич и още десетки селища в България преживяха ужаса на водната стихия, която взе човешки жертви и разруши домове и съдби. Случилото се на километри от нас сигурно върна всеки велинградчанин към спомена за големите наводнения, които ни сполетяха през лятото на 2005 г.
Историята сякаш се повтори: в размирната за Велинград 2005 г. на 4 юли събралата се вода в дере край Драгиново образува воден стълб и удави възрастен мъж, а на 5 август цели квартали на Велинград се оказаха под вода. След трагедията специалистите предупредиха: случилото се в Драгиново е резултат от основно от неправомерно изсичане на горите, грешки при поддържането на речните корита, липса на инфраструктура. Разлистихме старите броеве на “Темпо” - казано и написано е много пъти и то от специалисти с неоспорим авторитет и знания. Но 9 години по-късно сме свидетели на друго дере край Варна, което събира същите грешки, за да удави в тях човешки живот, труд и бъдеще.
Днес въпросът взехме ли си поука от грешките и научихме ли си скъпо платения урок от лятото на 2005 г.? В търсене на отговор обиколихме някои от най-невралгичните точки във Велинград, където с днешна дата картината изглежда така:
В годините след големите наводнения общината изгради подпорни стени на някои от най-застрашените места по поречията на реките. Имаше спорове, включително и съдебни, за качеството на част от подпорните стени, направени непосредствено след наводнението. Някои от тях (като при банята в Чепино) и до сега стоят недовършени - в очакване на нови наводнения и нови пари?!
На снимките се вижда днешното състояние на корита на няколко реки във Велинград. Основният проблем е богатата зелена растителност, “превзела” не само бреговете, а и коритата на реките, които приличат на зелена джунгла. При едно наводнение всички тези дървета се превръщат в бент, заради който реките ще прелеят и пак ще залеят улици и сгради. След 2005 г. имаше чистене на речните корита, но и този урок с днешна дата изглежда започнат и недовършен... Тук трябва да прибавим “приноса” на тези, които необезпокоявано и нагло изхвърлят отпадъци под мостовете и директно в реките. И това най-често се случва близо до техните домове, които ще бъдат най-застрашени при наводнение! Явно точно урока, който трябва да научим за шестица, сме го учили максимум за тройка!
Колкото и често да повтаряме, че човек се учи от грешките си, пред очите ни са десетки доказателства за обратното. Има ли място в България, където горите не се секат безогледно, строежи не нарушават законите на природното равновесие, човешко бездействие или некомпетентност не води до страшни последици?
Днес е ред да помогнем на Варна, Добрич и другите пострадали селища - човешко и важно е да го направим. Кога обаче ще дойде ред държавата и всички нейни институции да впрегнат енергията си не в политически сметки, пазарлъци и обвинения, а в работа - ежедневна, професионална и ефективна работа, която да предотвратява кризи и да дава на хората сигурност за живота и поминъка им? Жалкото е, че като гледаме днешните български политици, се питаме не “кога”, а “дали” изобщо в обозримо бъдеще ще имаме държава, която да работи не за тях, а за хората.
Темпо
Научихме ли си скъпо платения урок от 2005 г.?
