Комедията “Безумна фамилия” на английския писател Рей Кууни , представена от самодейния театър към читалище „Отец Паисий”, бе посрещната с жив интерес от публиката и изпратена с шумни аплодисменти. Настъпи времето на размисъла, оценката и поуката. “Не се подвеждайте в мнението си от чуждите интерпретации, имайте своето” - посъветва ни режисьорът Мариус Донкин. Ще се опитам да го сторя. На пръв поглед сюжетът е от битов характер. Действието се развива в Лондон, едновременно в дома на Джон и Мери Смит и в дома на Джон и Барбара Смит. Дъщерята Вики от първото семейство, 15-годишна, и синът Гавин от второто, 16-годишен, се запознават в интернет, проявяват интерес един към друг и дори симпатия. Споделят информация и се натъкват на находка: бащите им са с еднакви имена, лични и бащини, на една възраст и с една и съща професия - шофьор на такси. Вики е поканила Гавин на гости. Двете майки, Мери и Барбара, се отнасят с недоверие към подобни виртуални връзки, непредвидими и рисковани. Опитват се да възпрат срещата, но тийнейджърите са непримирими. Възниква остър конфликт и в двата дома. Намесва се и Джон, бащата на Вики. За него очакваният гост е някакъв опасен извратеняк. Вики протестира, но бива заключена в стаята си. В разгорещената препирня Гавин нарича майка си “проклетница” и излиза, за да поеме към дома на Вики.
Интригата е задействана. Джон Смит е съпругът и в двете семейства. Тайната, строго опазена 15 години, може да бъде разкрита след час. Заплашва го буреносен скандал. Изпаднал в паника, търси изход. Разчита на подкрепата на своя наемател Стенли, негов довереник, малко завеян и безподобен чешит. Забъркан в суматохата е и неочакваният гост, бащата на Стенли - Таткото, човек с явни признаци на старческо слабоумие.
Сценичното действие придобива напрегнат и все по-нервозен ход. Джон и Стенли, двамата съзаклятници, измислят всевъзможни хитрини, за да осуетят срещата, до една несполучливи. Публиката следва с напрегнато внимание комичните перипетии, заложени остроумно от писателя-драматург. Избухват залпове от смях и аплодисменти. Джон и Стенли са на границита на отчаянието. Финалът е пълна изненада. Двуличникът и лъжецът Джон се оказва най-излъганият.
Първото и най-силно впечатление на зрителя е от качеството на хумора. В случая той не само разсмива, но и осмива. Не е само забавен, развлекателен, но и смислен, съдържателен. Съвременникът, претоварен и измъчен от забързаното, тревожно и кризисно всекидневие, жадува за отдих, разпускане, бягство от действителността. Смехът е едно от средствата, които лекуват поголовния и неизбежен стрес. Но какво му предлага шоу-индустрията? Зрелища, все по-гръмки, истерични и цинични. Резултатът? Закоравял емоционално и затъпял интелектуално индивид.
Заложеният в комедията замисъл е многопластов, многозначен. Един от проблемите е деликатният и трудно разрешим поколенчески проблем: отношението родители - деца. Представен е в начина на мислене и поведение на т. нар. компютърно поколение, на съвременния родител и дори на един изкуфял дядо. На остър прицел е и незавидното състояние на нравите в съвременното общество. В основата на замисъла е вечният философски проблем - битката между истината и лъжата. Надмощието е ту на едната страна, ту на другата. Внушението тук е: истината е непобедима, рано или късно победата е нейна. Тя може да причини и болка, и страдание, но важен е катарзисът - пречистването на душата. Истината е Чистилището, през което трябва да преминем, за да стигнем райските порти. Ето как един банален на пръв поглед битов сюжет се превръща в строг и правдив анализ на съвременното общество. Няма как да подмина и заслугата на трупата за силното въздействие на спектакъла. Пред актьорите е поставена сложна за изпълнение задача. Тя е проверка и изпитание за всеки един от тях. Изисква не само талант, но и упорит труд, амбиция, всеотдайност. Действието се развива плавно, във все повече ускорен и задъхан ритъм. Впечатлява вживяването в ролята, героите се открояват ярко със своята индивидуалност. Младите дебютанти Ива Дебелушина и Лазар Лазаров се включват сполучливо в ансамбъла, наред с опитните и доказани таланти Цветан Котев, Боян Караилиев, Павел Гайдев, Росица Паунова, Вили Атанасова.
Още по-значима е заслугата на режисьора Мариус Донкин, изтъкнатия актьор и театрален деец. Комплектувал сполучливо трупата, успява да я насърчи, да й вдъхне самоувереност и я поведе към успеха с вещината на отличен професионалист.
Накрая ще пристъпя към темата от друг зрителен ъгъл. Постановката представлява в същината си един европейски проект. Замислен е и записан от англичанина Рей Кууни. Ръководител на проекта е българинът Мариус Донкин, а изпълнението му е поверено на група велинградчани. Резултатът е впечатляващ. Публиката напуска залата не само развеселена, но и съживена, бодра, обнадеждена. Това безспорно постижение не е изключение. То е още едно стъпало нагоре по стълбицата предишни успешни проекти в областта на изкуствата, спорта, науката, икономиката. Младите изучават чужди езици, пътуват в чужди страни, посрещат гости, печелят конкурси, медали. В обхваналото ни напоследък безхаберие, черногледство и безверие, всичко това е положителен знак. Не са изчерпани творческите възможности на българската нация. Нека повярваме най-сетне в себе си, във възможностите си, и поемем дружно към едно ново Българско Възраждане.
д-р Александър Попов