Наследница на големия Пеев род се завръща в родното си място чрез спомени, оживели в разкази - така лаконично, но точно директорката на Историческия музей Снежана Велева откри срещата, посветена на книгата на Елена Пеева-Никифориадис “Коледно реване”.
Отговорността да разкаже в детайли за авторката и нейните разкази се падна на удостоения със званието “Рицар на книгата” български поет, публицист и издател Румен Леонидов. Той разказа за четирите премиери на сборника “Коледно реване” в Пловдив, София (с присъствието лично на президента Петър Стоянов), Солун и сега във Велинград. И обясни пълните зали с много хубавите, топли и човешки творби на Елена Пеева, която има редкия талант да превръща случките в разкази, способни да те изненадат и хванат за гърлото. Румен Леонидов повтори максимата, че нямаш ли интересно детство, няма да станеш добър писател. В интересното детство на родената във Велинград и израснала в Пловдив Елена Пеева е имало и една забележителна баба (майка на нейната майка), чийто дух личи в цялата книга. Благодарение на духовете на такива честни хора светът се държи светът и топъл, каза издателят на “Коледно реване”.
Елена Пеева-Никифоридис застана пред гостите на литературната среща, сред които мнозина от Пеевия род, с обяснимо и нескрито вълнение. “Много се вълнувам, защото моите герои са от Велинград. Ако трябва да сменя заглавието на книгата, то новото ще е “Аз, Елена от Велинград”. Защото в нея разказвам за места, които съм видяла по цял свят, но с погледа на дете, израснало във Велинград”. И това не са само думи, защото специално за срещата авторката си бе направила труда да набере и донесе цветя от гората край Велинград и да подреди картините, нарисувани от 8-годишно момче от Асеновград по нейния разказ “Улица “Отечество”. Откъсите от разказа събудиха много вълнения и възкресиха в паметта на всеки поне една велинградска улица, на която в любов и разбиране са живели хора от 5 различни етноса. Още емоции предизвика разказът на Елена Пеева за това как е намерила ограбен и изровен гроба на предците си в Старите гробища във Велинград - начален подтик за написването на “Коледно реване”. Както и спомените за бабата, която наричала велинградската вода “блага” - като блага ракия. “Скъпа вода съм пила, но никъде по света не съм пила блага вода”, каза Елена Пеева, която говори 7 езика и твърди, че думата “блага” няма точен превод на нито един от тях.
Всеки от разказите в сборника е като кехлибарено зърно от броеница и чрез всеки от тях авторката търси своето “у дома” - мястото, където по нейните думи, късчетата от душата се подреждат в хармония. “Къде е моето “у дома”? Не знам, а бих искала да знам”, призна Елена Пеева-Никифоридис. Търсейки отговора, тя разказа за родовото дърво на Пеевия род в Историческия музей, което й къса душата, защото в него имената на последните родени са от 1925-1930 година. Тя призова днешните представители на рода да не си режат крилата и да допишат родовото дърво. В същия дух бе и призивът на поета Пейо Пеев: “С нас не свършва историята, трябва да продължим дървото на Пеевия род и да направим родова книга с поезия и проза”.
След творците на ход са всички наследници на рода - от тях зависи короната на родовото дърво да има нови листа и паметта да е жива.
Елена Баева
Елена Пеева-Никифоридис: Ние можем да продължим дървото на Пеевия род
