На 10 октомври бе почетена паметта на четниците, взели участие в Балканската война. Събитието трябваше да се отбележи на 5 октомври, но бе отложено поради провеждането на избори. На 102-годишнината от избухването на войната директорът на СОУ “В. Левски” Емил Моллов и дейните деца от СИП “Краезнание” с ръководител Р. Тотолакова представиха доклад, свързан със събитието в местността Кара Тепе.
Според Берлинския договор от 1878 г. земите на юг от Родопите, включително Разложко и Неврокопско, остават в Османската империя. На това място е минавала границата между Източна Румелия, а след 1885 г. - Княжество България и империята на султана. Чепинският край се превръща в гранична зона на разделения български народ. Някои местни българи мюсюлмани правят банди и обират преминаващите през границата християни и мюсюлмани, безчинстват в селата и от двете страни до 1891 г., когато 22-ри Тракийски полк разбива бандите. Неспокойният граничен район е свързан и с много преселвания - на юг българи мюсюлмани, а към чепинските села Баня, Лъджене, Дорково, Ракитово, Костандово - на българи християни от Разложко и Гоцеделчевско. В създадената през 1893 г. Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация масово членували новите заселници на Чепинско, незабравили родните места и близките си останали под робство. При обявяване на Илинденско-Преображенското въстание на 2 август 1903 г. в Чепинския край се образуват 4 чети с войводи: Никола Бояджиев, Георги Лазаров, Никола Крачанов и Иван Ботушанов. В четите на Стоян Мълчанков и Михаил Чаков се сражават чепинските просветители Филип Главеев, Мойсей Праматаров и Димитър Масларов. Всички чети вземат участие в боевете при село Обидим, Якоруда, Белица и Банско. Към Чепинското краище се отправят нови бежанци от посочените селища.
Изграждането на Балканския съюз е посрещнато с радост в цялата страна. Населението в Чепинско не се съмнявало, че е дошъл края на игото за братята им оттатък границата и активно се включва в подготовката за посрещане и настаняване на българските войски. Родопският отряд, командван от генерал Стилян Ковачев, чийто щаб се установява в Ракитово, започва раздаване на оръжието на запасните, съхранявано в Каменица. За комендант е назначен Иван Докумов, а за пунктов началник - войводата Иван Ботушанов. В Лъджене са създадени четите на Йонко Вапцаров (баща на поета Никола Вапцаров) и на поета Пейо Яворов, които на 30 септември 1912 г. от Юндола се отправят към Якоруда, Разлог и Банско, водейки сражения с турските войски.
На 6 октомври 1912 г. по заповед на генерал Ковачев към Кара Тепе се насочва войводата Иван Ботушанов с чета от 150 до 180 доброволци, където турците продължавали да оказват съпротива. Пътят на четата бил по течението на река Бистрица, местността Суха лъка и долината на Доспатската река, където се явили в тил на сражаващите се турци. След като помогнали на 9-ти пехотен полк да премине границата, четата се насочва към село Медени поляни, където силите на турците били неколкократно по-големи. Четата е обкръжена и боят се водел на живот и смърт. Пристигналите 3 роти от българските войски решили изхода на сражението и прогонили турците. Между загиналите е командирът на войсковата част - капитан Арсениев. От тук нататък започва победоносното настъпление на българските войски от Родопския отряд, които след освобождаването на Неврокоп (Гоце Делчев) се сражават при Булаир и Шаркьой.
Балканската война е освободителна. Но в тази война се дадоха скъпи жертви. Техните имена са записани на мраморните плочи в трите квартала на Велинград. Това са нашите деди и предци, които с кръвта си показаха как трябва да се обича и пази Родината. Техният подвиг почетоха: организаторите на събитието - Дружба “Родина” (клон Велинград) и Дружеството за защита на Родопите; Община Велинград; горските стопанства “Чепино” и “Селище”; ученици от СОУ “В. Левски” с ръководител Р. Тотолакова и директор Е. Моллов; ученици от ПГГС “Хр. Ботев” с ръководители М. Богданова и Г. Кривулев; Общински съвет на БСП и граждани, като поставиха цветя на паметната плоча.
Славина Нанова, СИП “Краезнание”, СОУ “В. Левски”
По стъпките на нашите деди
