22 февруари е денят, в който тази година според православния календар ще отбележим началото на Великия пост. Това е денят, отреден за взаимно опрощение, за измолване и даване на прошка.
Денят е свързан и с поредица от народни традиции, които са запазени в района на Велинград. 

Тук празникът е известен като Прошки или Заговелки. Най-характерният обичай за този ден в Чепинско е запалването на големи огньове от хвойна, наречени гаганици или гаро. Ето какво пише етнологът Георги Куманов в статията „Традицията на ирни заговезни“, която сме публикували в „Темпо“ през 2008 г.: „В Лъджене, Каменица и Чепино всяка махала си е подготвяла своя гаганица или гаро. Нека двете названия не ни объркват - става въпрос за все същия голям огън на Заговелки. Тук е мястото да поясня защо във Велинград се използват две названия. Днес второто от тях – „гаро”, е разпространено в квартал Чепино. От откъса, който цитирах по-горе се вижда, че това е било характерното название и в Разложко. Многобройните преселници от този район са го наложили като основно за този квартал на Велинград. Докато в Каменица и Лъджене е по-популярно названието „гаганица”. Любопитен факт е, че така е било някога и в Чепино, но се е променило. За това свидетелства описанието на Христо Попконстантинов от 1890 г. В него се споменава за местността „Гаганица”, което име населението използвало за обозначаване на поляната между двете бани на Чепино.“
От години гаганици се правят в трите квартала на Велинград, като всяка махала избира място за своя огън. През 2008 г. за първи път бе направена една голяма гаганица на Централния паркинг с идеята всички велинградчани да се съберат и да отбележат празника на едно място. Това обаче не се бе продължено и през следващите години гаганиците продължиха да се правят на традиционни места в кварталите, с усилията на хората от съответната махала. 
През 2013 г. Народно читалище „Васил Левски-1904“ възстанови традицията за запалване на гаганица на площада в Каменица, а няколко години по-късно се върна и обичаят за гаганица на Орището. Там ще лумне огънят и тази година, вечерта на 22 февруари,  с програма, подготвена от самодейците от женска фолклорна група „Севда“, фолклорния ансамбъл „Здравче-венче“ и дует „Живец“.
Чепинчани се събират на гаганица в парка до жп-гарата срещу хотел „Клептуза“- Парекьовата махала. На 22 февруари запалването на гаганицата ще бъде в 19 часа, участие ще вземе народният изпълнител Иван Паланов.
В Лъджене гаганици се правят в няколко махали - зад Пощата, до Пазара, до болницата и др. Така ще и на 22 февруари, като участниците в подготовката за гаганиците вече създават организация по места.
През годините вечерта на Прошки във Велинград е имало и хора с карнавални костюми и маски. В последно време тази традиция е позагубена, въпреки че през 204 и 2015 г. в Историческия музей бяха организирани ателиета за ученици за изработване на кукерски маски.
Огньовете на Прошки имат силата да прогонват злото. Те се правят задължително от хвойна - вярва се, че тя е най-здравото дърво, което гори с буен пламък и се издига до висините. Хвойната се събира сутринта в неделята на Прошки от мъже, а за реденето на гаганицата се иска майсторлък, който се предава от поколение на поколение. Ритуалът включва както брънето на хвойната, така и докарването и реденото й, както и трапеза, на която се опитва кой какво вино е направил. Огъньовете се палят вечерта, като се събират всички, участвали в направата на гаганицата. Запалването на гаганицата също изисква майсторлък. 
Ето още от разказа на етнолога Георги Куманов: „С настъпването на здрача се запалиха един след друг огньовете. Силният вятър издигна пламъци и искри на високо в небето. Според старите народни мъдрости гарото трябва да се издига високо в небесата, за да се докосне до Бога. Неговите искри представляват греховете на хората - волни или неволни. Вечерта на Сирни заговезни Бог Отец отваря сърцето си за хорската изповед и изпращайки Светия дух в огнените езици, дава на човеците пречистващо опрощение.“
Дните преди Сирни заговезни са време да пречистим мислите и душите си, за да сме достойни да измолим, да получим и да дадем прошка.
Темпо